Елисавета и Красимира: Животът е кратък! По-добре да го прекараме усмихнати!

 Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Те са изключително забавни и отдавна са прескочили границите на привидния им таргет: изморената майка, на чиято гърда постоянно виси гладно дете, а със свободната си ръка тя прахосмукачи мокета. Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, или по-известни като Елисавета и Красимира от „Майко Мила”, са създателките на едноименния сайт и Фейсбук страница, които се радват на ширеща се популярност както сред майките, така и сред бащите, а и изобщо сред всички, които гледат на живота с усмивка; за които проблемите не са краят на света и знаят, че златното правило на живота е да откриеш баланса между щастието и нещастието и най-вече с усмивка и гордо изправена глава да продължаваш напред.

Корицата на първата им книга, която е част от каталога на издателство “Сиела”

Вместо да си блогърстват поотделно, Елисавета и Красимира създават успешния си общ проект – сайта maikomila.bg, който се радва на огромна читателска трибуна и обществен отклик. С шеговит, а понякога и с трагикомичен тон, в сайта си двете дами дискутират и споделят сериозните и комични ситуации от ежедневието на всяка майка, дават съвети, разказват вдъхновяващи истории, застават зад каузи. Освен всичко друго двете са доказателство, че приятелството между жени съществува и няма как всеки техен почитател да не си мечтае за един такъв забавен, готин и луд приятел като някоя от тях двете.

Създателките на „Майко Мила” са доказателството и за друго, в което вярваме и ние, че мишката няма да изяде книжката! В ерата, когато всички цъкат по лаптопи, телефони и таблети, Елисавета и Красимира решават да издадат книга с 41 ужасяващо смешни истории по действителен случай. Защото както е известно на мнозина: най-добрият сценарист е животът! Не е нужно да чакаме печатното копие на книгата им „Да оцелееш като родител”, защото през годините се уверихме, че Елисавета и Красимира пишат повече от добре, имат какво да кажат, четивни са и насред всеки тъжен момент ще намерят слънчев лъч надежда за по-добри дни и усмивка.

Те са толкова оригинални, че думите за тях не стигат! Представяме ви носителките на „Оскар” за най-забавни майки, Лейди Гагата на българските сайтове, очарователните и усмихнатите писателки от „Майко Мила”, Елисавета и Красимира, и първата им обща печатна рожба – „Да оцелееш като родител”.

– Майко, мила! Не станаха ли много писателите?

– И още как! Но ние твърдо вярваме, че в нас дреме по един Балзак и един Дикенс и смело (но и с помощта на приятелите ни, които участват в този сборник) се хвърляме в бездната на писателството. Ако говорим сериозно, на български няма много издадени книги, които да веселят майките, които никак не са весели понякога и без да имаме претенции, се надяваме да облекчим живота им.

– Как ви хрумна идеята да напишете книга? С какво тя ще е по-различна от сайта ви?

– Не ни е хрумнало дори. Винаги сме го искали и сме се стремели към това.

– В книгата ви има 41 ужасно смешни или ужасно тъжни истории?
– Според нас повечето са смешни, но това всеки може да прецени според собствения си вкус. Важното всъщност е, че историите са от „живия живот“, а не измислени случки или нечии разсъждения по темата. Те са част от реалното битие на почти всяка една майка и се надяваме, че повечето ни читателки ще се припознаят в една или друга от тях.

– Казват, че най-трудно се пише комедия и че най-трудно се разсмиват хората. Видимо обаче вас това не ви затруднява. На какво се дължи това?
– Както стана дума, историите са реални, а животът много често ни поставя в комични ситуации. Или по-точно трагикомични, зависи от гледната точка и дали си участник или страничен наблюдател.

– Как се породи страстта ви към писането и не се ли притеснявате от публичното разголване на личния си живот?
– Ние двете с Красимира от години споделяме мисли, емоции и лични истории в социалните мрежи, така че за нас това не е нещо ново. Сега просто минаваме на следващото ниво. Иначе, ние държим личния си живот всъщност доста встрани от проекта. Това е и причината, поради която никога не показваме снимки на децата и партньорите си. За нас семейството си е нашето спасение.

Елисавета и Красимира са готови да застанат зад всяка кауза, която е в унисон на философията им

– В този ред на мисли прикривате ли някога нещо, и обратното: доукрасявали ли сте история, за да стане тя забавна и цветуща?
– Стремим се да се държим благоприлично, например да избягваме ругатни, които реално в много ситуации са били неизбежни, но са неподходящи за текстове в публичното пространство, и то за майки. Не доизмисляме историите, напротив – често пъти забравяме разни детайли и подробности от изнемога и разсеяност, което се стремим да наваксаме със самият начин на поднасянето им, така че да са забавни.

– Има ли нещо, което не сте казвали, а искате да кажете?
– Че имаме огромно желание да обиколим света с книгата си и да се запознаем с всички изморени майки, за да споделим с тях по чаша вино!

– Освен че пишете, четете ли?
– Четем постоянно. Което е направо изумително, предвид факта че почти не разполагаме със свободно време, но просто не можем да се спрем.

– Прекрасно е, но не е ли много трудно да гледате на всичко позитивно и с усмивка?
– Ние не гледаме на всичко позитивно и с усмивка. Опазил ни Господ. Но животът е такъв, какъвто е. И е кратък, по добре да го прекараме усмихнати.

– С усмивка ли, па макар често и тъжна, е единственият начин да говорим за сериозните неща?
– Не! Понякога се налага да крещим, да се борим, защото не винаги отсрещната страна има желание да ни чуе. Има толкова предразсъдъци, комплекси, табута, които с усмивка и равен глас не могат да бъдат преодолени.

– Привидната несериозност на проекта ви обаче всъщност е точно сериозност, същина и съдържателност на нещата. Какви каузи бихте подкрепили?
– Тези, които са в унисон с философията на сайта ни – подкрепа и взаимопомощ за майките, положителни емоции, достойно обществено положение. И понеже няма много такива, преди няколко месеца измислихме наша – сайтът „Оле мале“, чрез който майки на деца с увреждания могат да си осигурят сами прехраната, продавайки изделия на своя труд.

– Остава ли ви време да бъдете сериозни?
– Ние винаги сме сериозни. Човек може да се смее и да е сериозен едновременно.

– Как си прекарвате свободното време?
– Не сме сигурни, че разбрахме въпроса?

– Какво бихте казали на литературната критика?
– Далеч сме от мисълта, че нашата книга е някакъв литературен връх или шедьовър, нито е някаква панацея. Нека всички, независимо дали я харесат, я приемат като знак, че може би е време да обърнат внимание на себе си, да намерят някакъв източник на положителни емоции, на себеутвърждаване, на разтуха, защото го заслужават.