Джон Стайнбек; 27 февруари 1902 г. – 20 декември 1968 г.

Нобеловият лауреат Джон Стайнбек и неговият емблематичен роман „На Изток от Рая” поставят пред нас голяма част от вечните въпроси… Има ли добро и зло? Праведни и грешни? Печелещи и губещи? Виновни и невинни…? Тези въпроси невинаги имат прости отговори. А ако отговорът е прост – може би трябва да се замислим дали е правилен…

  1. Хората винаги очакват от теб да бъдеш нещо. За предпочитане това, което са те.
  2. Разбира се, хората се интересуват единствено от себе си. Ако в една история не се разказва за слушателя, той няма да я слуша.
  3. Винаги съм смятал, че дори да изгубиш битката, би могъл да откраднеш една малка победа, като се изсмееш на провала.
  4. Понякога човек предпочита да бъде глупав, ако това ще му позволи неща, които разумът му забранява.
  5. Една силна жена е по-силна и от мъж, особено ако таи обич в сърцето си. Според мен любящата жена е нещо почти непоклатимо.
  6. Всички велики и ценни неща са обгърнати в самота.
  7. И сега, когато вече не се налага да бъдеш перфектен, можеш да бъдеш добър.
  8. Да бъдеш човек е велика отговорност. По-голяма отколкото просто да попълваш празните пространства във въздуха.
  9. Истината, в която не искаме да повярваме, е много по-болезнена от всяка лъжа.
  10. Усмихни ми се така, както би се усмихнал на спомен…
  11. Защото времето може да свърши такава работа, каквато и динамитът не може.
  12. Би било абсурдно да не разбираме еднакво добре както ангелите, така и дяволите, при положение, че ние сме ги измислили.
  13. Когато човек каже, че не иска да говори за нещо, той обикновено има предвид, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
  14. Човекът винаги има избор и именно изборът му го превръща в човек.
  15. Гордееш ли се със страданието си? То кара ли те да се чувстваш велик и трагичен? Е, помисли си… Може би играеш роля в постановка, чиято публика си единствено самият ти.