Автор: Книжарница Англия

Фадър наш на Манос Вуракис – ревю

„Фадър наш” от Манос Вуракис в никакъв случай не е „разширен вариант” на вицовете от типа „Бог решил да слезе на Земята да види какви ги вършат неговите творения”. В тази книга има смях, но той е горчив, смях през сълзи. Защото това е книга за нещата, които сме изгубили. Човечността. Съпричастието. Умението да общуваме помежду си – което, парадоксално като че ли губим все повече с напредването на технологиите. Тази книга казва много горчиви истини – между тях и тази, че всичко може да „мине” пред всеки, всяка идея може да намери подходяща почва, стига да бъде представена в достатъчно лъскава и привлекателна опаковка. „Фадър наш” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мая Граховска.

Задълбоченото и продължително четене на романи променя живота, но и мозъка на човек

Ако се захласнете по страниците на някое интересна книга, това не само ще ви донесе много часове наслада, но всъщност може да промени мозъка ви. Учени откриха, че невралните пътеки в мозъка се формират така, сякаш реално изживявате случващото се в книгата. Екипът от университета Емори в Атланта, щата Джорджия, е идентифицирал биологични промени в мозъците на група хора, които са участвали в експеримент, чиято задача е да докаже, че романите могат да имат значително влияние върху човешкото съзнание.

Истанбул червен от Ферзан Йозпетек – ревю

Истанбул е винаги червен! От огромните веещи се байряци с полумесец над Босфора до малките стъклени лаленца, пълни с чай; от червените забрадки на младите момичета до жалузите на къщите, опасали сокаците по седемте тепета на града; от червения трамвай по „Истиклял” до бушуващата кръв на младите. С дебютния си роман „Истанбул червен” именитият режисьор от турски произход Ферзан Йозпетек се доказва и като сладкодумен писател, който върху белия лист използва един от законите в киното: умението да предадеш палитра от чувства и емоции във възможно най-кратка и стегната форма. „Истанбул червен” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Паулина Мичева.

Брит-Мари беше тук от Фредрик Бакман – ревю

Първата книга на Фредрик Бакман – „Човек на име Уве”, ми хареса изключително много, въпреки – а всъщност може би точно защото – Уве беше такъв стар мърморко. Защото всеки от нас познава по един такъв Уве.  „Баба праща поздрави и се извинява” също ми допадна много, писах отделно за нея, така че няма да се разпростирам тук. Затова очаквах от „Брит-Мари беше тук” само хубави неща. И ги получих. „Брит-Мари беше тук“ е част от каталога на издателство „Сиела“, в превод на Любомир Гиздов.

Мосю Жан в преследване на щастието от Томас Монтасер – ревю

Мосю Жан е възрастен господин, който се пенсионира след дългогодишна работа в хотел. Ще кажете – какво толкова, хора по цял свят излизат в пенсия цял ден, що за събитие е това? Защото мосю Жан е много неща, но не и „просто още един човек”. Той е от онези хора, за които казваме, че „са се превърнали в институция”. От онези, без които никой не може да си представи дадено място, което е свързвал с тях. От хората, които цял живот служат на другите, и сякаш винаги знаят какво и кога трябва да направят, за да бъдат от полза. От онези, които никога не се натрапват с присъствието си, но винаги се оказват точно там, където трябва, точно когато трябва. „Мосю Жан в преследване на щастието” е част от каталога на издателство „Сиела”, в превод на Алеко Дянков.

Първият ден от остатъка от живота ми от Виржини Грималди – ревю

Имате ли нужда от книга, която да ви накара да се усмихнете? Тогава посегнете към романа на Виржини Грималди – „Първият ден от остатъка от живота ми”, който ще ви изпрати на един няколкомесечен околосветски круиз, за който няма да ви е нужен билет. „Първият ден от остатъка от живота ми” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Красимир Петров.

Бъдеще от Дмитрий Глуховски – ревю

Именно сюжетът на „Бъдеще” ме накара да прочета книгата. Вярно е, че темата за безсмъртието не е нова, истина е, че човечеството винаги е мечтаело за вечен живот. Затова ми беше интересно да видя какво има да каже Глуховски по тази тема. Бях чувала за него, но не бях чела нито една негова книга, и реших, че „Бъдеще” ще е добър начин да се запознаем. Книгата е част от каталога на издателство „Сиела”, в превод на Васил Велчев.

Истории, различни от моята от Еманюел Карер – ревю

„Истории, различни от моята” на Еманюел Карер е писменото доказателство, че имаме един живот, който не ни принадлежи. Базирана на автобиографични събития и факти, книгата разглежда един от най-шеметните периоди в живота на френския писател – спасяването му от опустошителното цунами в Шри Ланка през 2004-а година и челния му сблъсък със смъртта, завръщайки се обратно във Франция. „Истории, различни от моята” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Анна Ватева.

Хората, които са винаги с мен от Нарине Абгарян – ревю

Затворих последната страница на „Хората, които са винаги с мен” от Нарине Абгарян. И си признавам, че бях решила да не пиша. Но тази книга заслужава няколко думи. Всъщност тя заслужава не няколко, а много, много думи. И не само думи! Тази книга заслужава любов, заслужава разбиране, заслужава сълзи. Това е книга, която ти се иска да прегърнеш. „Хората, които са винаги с мен” на Нарине Абгарян е част от каталога на издателство „Лабиринт”, в превод на Емилия Л. Масларова.

„Да четеш Лолита в Техеран” от Азар Нафизи – ревю

Доста от нас са чели книги, описващи живота в ислямските страни. Но повечето от тези книги имат една обща черта: те описват по-скоро битовите несгоди и материалните липси, които съпътстват този живот. Книгата на Азар Нафизи – „Да четеш Лолита в Техеран” представя една друга страна на този живот: невъзможността, „престъплението” да четеш и мислиш свободно. Ще кажете: ние това го знаем, живели сме го. Убедени ли сте?