Категория: Дневник на Деница

Фадър наш на Манос Вуракис – ревю

„Фадър наш” от Манос Вуракис в никакъв случай не е „разширен вариант” на вицовете от типа „Бог решил да слезе на Земята да види какви ги вършат неговите творения”. В тази книга има смях, но той е горчив, смях през сълзи. Защото това е книга за нещата, които сме изгубили. Човечността. Съпричастието. Умението да общуваме помежду си – което, парадоксално като че ли губим все повече с напредването на технологиите. Тази книга казва много горчиви истини – между тях и тази, че всичко може да „мине” пред всеки, всяка идея може да намери подходяща почва, стига да бъде представена в достатъчно лъскава и привлекателна опаковка. „Фадър наш” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мая Граховска.

Брит-Мари беше тук от Фредрик Бакман – ревю

Първата книга на Фредрик Бакман – „Човек на име Уве”, ми хареса изключително много, въпреки – а всъщност може би точно защото – Уве беше такъв стар мърморко. Защото всеки от нас познава по един такъв Уве.  „Баба праща поздрави и се извинява” също ми допадна много, писах отделно за нея, така че няма да се разпростирам тук. Затова очаквах от „Брит-Мари беше тук” само хубави неща. И ги получих. „Брит-Мари беше тук“ е част от каталога на издателство „Сиела“, в превод на Любомир Гиздов.

Мосю Жан в преследване на щастието от Томас Монтасер – ревю

Мосю Жан е възрастен господин, който се пенсионира след дългогодишна работа в хотел. Ще кажете – какво толкова, хора по цял свят излизат в пенсия цял ден, що за събитие е това? Защото мосю Жан е много неща, но не и „просто още един човек”. Той е от онези хора, за които казваме, че „са се превърнали в институция”. От онези, без които никой не може да си представи дадено място, което е свързвал с тях. От хората, които цял живот служат на другите, и сякаш винаги знаят какво и кога трябва да направят, за да бъдат от полза. От онези, които никога не се натрапват с присъствието си, но винаги се оказват точно там, където трябва, точно когато трябва. „Мосю Жан в преследване на щастието” е част от каталога на издателство „Сиела”, в превод на Алеко Дянков.

Бъдеще от Дмитрий Глуховски – ревю

Именно сюжетът на „Бъдеще” ме накара да прочета книгата. Вярно е, че темата за безсмъртието не е нова, истина е, че човечеството винаги е мечтаело за вечен живот. Затова ми беше интересно да видя какво има да каже Глуховски по тази тема. Бях чувала за него, но не бях чела нито една негова книга, и реших, че „Бъдеще” ще е добър начин да се запознаем. Книгата е част от каталога на издателство „Сиела”, в превод на Васил Велчев.

Хората, които са винаги с мен от Нарине Абгарян – ревю

Затворих последната страница на „Хората, които са винаги с мен” от Нарине Абгарян. И си признавам, че бях решила да не пиша. Но тази книга заслужава няколко думи. Всъщност тя заслужава не няколко, а много, много думи. И не само думи! Тази книга заслужава любов, заслужава разбиране, заслужава сълзи. Това е книга, която ти се иска да прегърнеш. „Хората, които са винаги с мен” на Нарине Абгарян е част от каталога на издателство „Лабиринт”, в превод на Емилия Л. Масларова.

„Да четеш Лолита в Техеран” от Азар Нафизи – ревю

Доста от нас са чели книги, описващи живота в ислямските страни. Но повечето от тези книги имат една обща черта: те описват по-скоро битовите несгоди и материалните липси, които съпътстват този живот. Книгата на Азар Нафизи – „Да четеш Лолита в Техеран” представя една друга страна на този живот: невъзможността, „престъплението” да четеш и мислиш свободно. Ще кажете: ние това го знаем, живели сме го. Убедени ли сте?

Дюи. Котето от малката провинциална библиотека, което трогна света от Вики Майрън – ревю

Случвало ли ви се е да прочетете една и съща книга повече от веднъж и да се просълзявате при всяко нейно прочитане? На мен ми се е случвало с не повече от три-четири книги. И тази се оказа една от тях. Имам много истории с любимите си книги. Историята ми с „Дюи. Котето от малката провинциална библиотека, което трогна света” започна доста отдавна – когато видях книгата на книжния панаир във Франкфурт. Пожелах я още тогава, но тя не можа да стане моя. Това стана няколко месеца по-късно, която я открих в книжарница от веригата „Уотърстоунс” в Англия. Прочетох я и се влюбих. Книгата е част от каталога на издателство „Еднорог”, в превод на Любов Петрова.

Роклята от Софи Никълс – ревю

Чисто удоволствие. Това са двете думи, с които мога най-точно да опиша тази книга. Вземайки я в ръце, мислех, че ще я „глътна” за два дни, но вместо това я прочетох за пет. И то не за друго, а защото нарочно я четях по-бавно, за да се насладя както трябва на всяка страница. „Роклята” е част от каталога на издателство „Сиела”, в превод на Гергана Стойчева-Нуша.

Баба праща поздрави и се извинява от Фредрик Бакман – ревю

Няма и половин час, откакто приключих с нея. А вече ми липсва. Липсва ми така, както ми липсва изгубен приятел. Липсва ми така, както би ми липсвал отишъл си близък и любим човек. Четирите дни, прекарани с тази книга, бяха едни от най-хубавите ми тази година. Няма да скрия, че я започнах със смесени чувства. И не заради рекламата. А защото „Човек на име Уве” ми хареса толкова много, че ме беше страх тази да не ме разочарова. И, за щастие, сбърках.

Три ябълки паднаха от небето от Нарине Абгарян – ревю

Наистина исках да прочета „Три ябълки паднаха от небето” на Нарине Абгарян. По много причини. Защото е семейна история, а аз обичам семейните истории – но онези, които наистина заслужават това име, а не от типа „безкраен сериал”. И защото се говори за Армения, а знам толкова малко за тази страна, при положение, че една от най-близките ми приятелки е с арменски корени. И защото… първото изречение на историята е такова, че ме накара веднага да поискам да разбера как продължава.