Фадър наш на Манос Вуракис / Колибри

Бог смята, че Христос – Джизъс Крайст, на галено Крис, не е стилистично подходящ, за да осъществи Второто пришествие, затова поверява тази мисия на второродния си син Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес. Който е един модерен Богочовек, притежаващ всички качества, за да направи голяма кариера на Спасител. Джес бе по-красив от Бекам, по-умен от Бил Гейтс и по-нахакан от Еминем. По-реакционен от Спайк Лий, по-смел от Исаак Мияке и с по-добър глас от Маринела. Играеше поло по-добре от принц Чарлз, свиреше на тромпет по-прочувствено от Майлс Дейвис, а по решителност можеше да се сравнява единствено със Сталоун в „Рамбо 2“.

Отец му заповядва да слезе на Земята и да реши затлачените проблеми на общуването между човеците – да ги освободи от телевизията и от висенето в нета и да внедри сред тях осъвременена лайфстайл религия. За тази цел Джес събира дванайсет възхитителни апостолки и започва да обикаля планетата, проповядвайки големите истини на виртуалната благочестивост и религиозния мениджмънт. (Доста често пророчески прибягвайки до англо-американската лексика.) „С кръст в ръка нищо не можем да сторим, особено пък ако кръстът не е „Картие“,  проповядва Джес, а Вседържителят с ужас вижда сина си да се изявява като абсолютния секссимвол на една отчайващо незряла планета.

Ще успее ли Джес да осъществи богоугодните си намерения, или ще чакаме Третото пришествие?

Във всички случаи очакваме следващия роман на Манос Вуракис.

Гръцкият писател Манос Вуракис е роден на остров Крит. Следва психология в Мюнхен. Работи като журналист и главен редактор в частния гръцки телевизионен канал „Антена“. Обича три неща в живота: августовските вечери, картината „Градината на земните удоволствия“ и баклата, не задължително в този ред. „Фадър наш“ е неговият първи роман, който му спечелва високата оценка на критиката и хиляди въодушевени почитатели. Сравняват Манос Вуракис с Дъглас Адамс и Том Робинс – заради хумора, въображението, своеобразната стилистика и виртуозната игра с безсмислицата. Както и заради умението му да забелязва абсурдното в съвременната земна действителност и да го пресъздава по уникален, присъщ само нему начин.