Книжно
37,2 сутринта от Филип Джиан – ревю
Французите сякаш са богоизбрани да пишат за свободата на духа. И дори най-голямата трагедия биха описали с техен си, френски маниер, където драмата винаги ще е засенчена от идеята за по-светло съществуване. „37,2° сутринта” от Филип Джиан е разказ за една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия, тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Асен Златаров и неотдавна бе преиздадена отново.
На юг от разума от Изабела Шопова – ревю
Eдва ли има по-подходящ сезон от зимата, за да се потопите в ледената обстановка на Антарктида, особено когато разказът се води от сладкодумното перо на Изабела Шопова. Петстотин и двадесет страничният й пътепис „На юг от разума” буквално е съкровище. Първо за всички почитатели на Ледената кралица. И после, за всички почитатели на пътешествията, покоряването на нови върхове, както и тези, чиито дух винаги търси различното, нетрадиционното, новото. „На юг от разума” е част от каталога на издателство „Колибри”.
Падение и спасение от Весела Тотева – ревю
Способни ли сме да признаем пред себе си собствените си грехове? А пред семейството и приятелите ни? А какво остава да се разкрием пред всеки, знаейки, че сме стигнали дъното? Поради безброй стереотипи, комплекси и стигми мнозина не обичат да говорят за проблемите си, страхувайки се, че ще бъдат отхвърлени, неразбрани, сочени. Журналистката и тв продуцент Весела Тотева обаче не е от тях, тъй като в книгата си „Падение и спасение” тя събира смелост да излее на белия лист мрачното си минало, свързано с хероинова зависимост. Романът е част от каталога на издателство „Жанет-45”.
За мен е чест от Слави Трифонов – ревю
Ще бъда честен. Давайки това уточнение, влизам и в стилистиката на Слави, но след като прочетох книгата му, се налага. Ще бъда честен, защото имах резерви; защото за пореден път имах предразсъдъци и си казвах: „Пак ли?!… Това не е литература, това не е книга“. И същевременно в книжарницата погледът ми все ме дърпаше към синята „гологлава” корица, все я прелиствах, докато накрая не я взех, и откровено, не съжалявам.
Силна е нощта от Делфин дьо Виган – ревю
Не мога да скрия влечението си към истории, базирани на действителни събития. Този ми уклон често ме кара да купувам книги единствено заради постулата, който осъзнах през годините, че няма по-добър сценарист от живота. При шеметна и завладяваща фабула съм способен да простя липсата на стил и върховни писателски качества, които инак задължително търся като авторски почерк във всяко художествено произведение. Романът „Силна е нощта” на Делфин дьо Виган обаче се оказа елексир между бурни спомени и неподправен талант да се върнеш към тях на белия лист. У нас книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът от френски е на Росица Ташева.
Стъкленият замък от Джанет Уолс – ревю
„Пътувах в таксито, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет”. Така започва шеметното си приключение Джанет Уолс в автобиографичния й роман „Стъкленият замък”, издаден у нас от „Хермес”. В едно вълнуващи приключение през годините на лошите си спомени Джанет разказва в увлекателния от първо лице стил за лудия си, щур, бурен, беден, мизерен и номадски живот, който споделя с двете си сестри и брат, и родители, понякога напълно абдикирали от настойнически задължения. От ужаса на своето детство обаче Уолс е успяла да сътвори истински шедьовър – искрен, неподправен, чист, без претенции и напълно откровен.
Нощта на Зелената фея от Айфер Тунч – ревю
За мнозинат урската литература се свежда до неповторимия Нобелов лауреат Орхан Памук и наследницата на дипломати Елиф Шафак. Пишещите в южната ни съседка обаче са стотици и едно от ярките имена, полагащо му се заслужено внимание от читателите, е Айфер Тунч. Романът й „Нощта на Зелената фея”сваля „забрадката” на Турция и разголва „проблемите на Запада”
Небостъргач от Дж. Г. Балард – ревю
Категоризирана като антиутопия и фантастика, ефектът от „Небостъргач” става още по-силен, когато разлистим книгата и видим, че е писана през далечната 1975 година. Нагледно романът показва как едно малко общество, пожелало да се отдели от масата в огромен и луксозен небостъргач, не съумява да запази цялостта си, след като това стане факт. „Небостъргач” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Деян Кючуков.
Резервен живот от Лидия Димковска – ревю
Чели ли сте македонски автори? Вероятно не. И пропускът може лесно да бъде наваксан с един отнасящ ума ви роман, съдържащ в себе си десетилетия, описани пищно, гръмко, цветущо и ужасяващо добре, защото реализмът на Балканите открай време е бил суров и други думи не търпи.