Резервен живот от Лидия Димковска – ревю

Лидия Димковска, автор на „Резервен живот“

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Чели ли сте македонски автори? Вероятно не. И пропускът може лесно да бъде наваксан с един отнасящ ума ви роман, съдържащ в себе си десетилетия, описани пищно, гръмко, цветущо и ужасяващо добре, защото реализмът на Балканите открай време е бил суров и други думи не търпи. „Резервен живот“ е част от каталога на издателство „Колибри“, в превод на Божидар Манов.

Когато била дете, македонската писателка Лидия Димковска обичала да се забавлява по улиците на родното си Скопие, както всички момичета на Изток от Запада – с игра на ластик, с тебеширени рисунки пред блока, с гадания на кафе и предсказване на съдбата. Именно по такъв начин писателката започва шестия си роман „Резервен живот”, в който сиамските близначки Сребра и Злата, свързани с пулсираща обща вена на слепоочията, гадаят бъдещето си, бленувайки за нещо по-добро – все антипод на настоящето – да живеят самостоятелно, да имат хубави мъже и да са богати.

Битието на Сребра и Злата е младост без младост и живот вечно подчинен на съседите от горния и долния етаж. „Резервен живот” отразява тъжната и мъчителна битка на две различни момичета, които се борят преди всичко с обществените нагласи и неприемането им в обществото, отколкото с физическия си проблем. Характерното за Балканите любопитство ще бъде напълно задоволено от авторката, обяснявайки с изумителни детайли как две деца израстват със слепени глави.

„Виж ги тея уродливите, как ли ядат, как ли серат, дали правят секс?”.

Авторката навлиза не само в емоционалните, но и във физическите дълбини на всичко случващо се в живота на Сребра и Злата, показвайки трепетите и мъката в сърцата им, минавайки през мързела на едната да стане, докато на другата й се припикае нощем.

„Резервен живот” е подчинен на надеждата, но краищата в него са много. Безизходица и смърт.

И инат, идващ сякаш насила. Безпаричие, бездуховност, семейни войни и политика сред един лют, пиян и останал без надежда народ през 80-те и 90-те години. Книгата по никакъв начин не би била толкова разпознаваема, ако в цялата тази жестока драма авторката не бе сложила и типичния лютив македонски нрав в почти всеки от характерите на героите си, което придава идентичност на романа. Стига се дотам, че дори сензационността на сюжета за сиамските близначки избледнява и това всъщност е поводът да се покажат далеч по-сериозни проблеми, които тресат една отцепила се държава, бленуваща за ясен хоризонт.

Защо историята за Сребра и Злата е толкова тъжна?

Дали защото Балканите са потопени в тъга, сълзи, войни, раздори и разделения от векове, които до ден днешен хвърлят своята сянка върху народа? Та кое поколение на Балканите не е било засегнато от война и колко години са нужни, за да се забрави миналото?

До 23-та си годишнина Лидия Димковска е живяла в Македония. После заминала да учи в Румъния, след което се преместила да живее и работи в Словения. До ден днешен обаче пише на македонски. „Македония не е само политиката и политиците. Напротив. Македония са децата, които живеят там. Слънцето, което грее. Небето на Македония. Винаги се радвам да се връщам там”, споделя авторката в интервю за БНТ.

Издала е 6 романа – „Рожби от Изток”, „Огънят на буквите”, „Изгризаните нокти”, „Нобел против Нобел”, „Скрита камера” и „Резервен живот”, който й носи най-голяма популярност, след като през 2013 година книгата печели първо място за „Най-добър роман” на годината в Европейския съюз.

Дали има резервен живот, както се казва романът й, тя оставя читателите да преценят сами, но независимо от това настоящият живот трябва да се живее пълноценно.

След прочитането на „Резервен живот” у всеки читател би се настанило тягостното чувство, че понякога е възможно да получим втори шанс, но не и резервен живот. Роман, обявен от мнозина за съвременен паметник на македонската литература, в който бит и история се вплитат, както главите на Сребра и Злата чрез пулсиращата им вена.