Небостъргач от Дж. Г. Балард – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Категоризирана като антиутопия и фантастика, ефектът от „Небостъргач” става още по-силен, когато разлистим книгата и видим, че е писана през далечната 1975 година. Нагледно романът показва как едно малко общество, пожелало да се отдели от масата в огромен и луксозен небостъргач, не съумява да запази цялостта си, след като това стане факт. „Небостъргач” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Деян Кючуков.

За любителите на жанра романът на Балард вече е с етикет класика,

а според мнозина „Небостъргач” си е исторически роман, чисто и просто изпреварил времето си. Робърт Лейнг се е развел наскоро и си купува един от 1000-те луксозни апартамента в 40-етажен небостъргач в покрайнините на Лондон. И освен от чисто литературна гледна точка,

романът е по своему интересен,

заради историческото онагледяване на напредъка на английската столица още през 1975-а в една сграда да се побере един малък социалистически български град, но който не е разполагал с удобствата, които е имало в модерната английска постройка: плувни басейни, магазини, супермаркети, специализирани ресторанти.

Привилегията да си в „Небостъргач” обаче не означава, че деленето е приключило. И там, както навсякъде в живота, на първите етажи преобладава една каста, на по-горните друга. Сред хилядите съседи Лейнг успява да установи и намери приятели по различните етажи, но не след дълго обитателите на небостъргача сякаш забравят за външния свят и предпочитат да останат в рамките на новата си среда. Безпроблемна ли обаче е тя и докога може да остане такава?
„Небостъргач” залага на идеята, че

индивидът обича разцеплението и не обича групата

Дори във формации, отделили се от обществото, след време се пораждат вътрешни конфликти, които отново предизвикват разцепление. Не след дълго и в романа по-ниските, средните и горните етажи се обособяват в три отделни групи и насилието е налице. Така плануваният рай се превръща в един модерен ад, където мирното съществуване се превръща в невъзможно.

Джеймс Г. Балард, роден 1930 г. и починал 2009 г., е представител на постмодернизма и Новата вълна във фантастиката един от най-значимите британски автори на 20 век. Носител е на наградите „Златната писалка“, „Джеймс Тейт Блек Мемориъл“ и „Гардиън“; има номинации за „Букър“, „Небюла“, „Джон Кембъл“, „Бритиш фентъзи“, „Комънуелт“ и „Уитбред“. Пише антиутопии и (пост)апокалиптични романи, социална сатира, трилъри и авангардна проза. Най-известните му книги са „Империя на слънцето“ и „Катастрофа“, като първата е филмирана от Стивън Спилбърг, а втората – от Дейвид Кроненбърг.