Силна е нощта от Делфин дьо Виган – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Не мога да скрия влечението си към истории, базирани на действителни събития. Този ми уклон често ме кара да купувам книги единствено заради постулата, който осъзнах през годините, че няма по-добър сценарист от живота. При шеметна и завладяваща фабула съм способен да простя липсата на стил и върховни писателски качества, които инак задължително търся като авторски почерк във всяко художествено произведение. Романът „Силна е нощта” на Делфин дьо Виган обаче се оказа елексир между бурни спомени и неподправен талант да се върнеш към тях на белия лист. У нас книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът от френски е на Росица Ташева.

Книгите, посветени на майката, са много

заради свещения образ и ореола, който имат жените, дали живот. Как се пише обаче за различната майка; за тази, която е без ореола; за тази, която е правела безброй грешки; тази, която не е бдяла над рожбите си през годините? Именно пред тази дилема е изправена Делфин дьо Виган в книгата си „Силна е нощта”, чието оригинално заглавие от френски е уникално само по себе си, но и сякаш прекалено дълго за корица – „Нищо не може да се противопостави на нощта”.

В книгата си Делфин проследява живота на майка си Люсил

от раждането до смъртта й, като редува главите с моментите, които преживява след смъртта й – трудността да седне да пише, след като нея вече я няма. Както се казва, за мъртвите или хубаво, или нищо, и самата авторка на няколко пъти пише откровено, че спестява по-трудните и цветущи сцени в книгата си, тъй като „да пишеш за семейството си е без съмнение най-сигурният начин да се скараш с него”.

„Неизбежно е и предпочитам да умра, докато съм жива”

е може би кулминацията на „Силна е нощта”. Това кратко изречение изпълва с оптимизъм инак всичките останали, наситени с драма страници. Люсил иска да се пренесе в едно друго измерение, докато не е станало прекалено късно, докато не е умрял духът й, докато не е станала тежест за близките си. Книгата е брилянтно разследване на собствената семейна история и авторката успява да съживи образа на майка си с думи. Разпитва роднини, слуша записи, проследява личните дневници на Люсил и успява да я погребе в книгата си, както споделя самата Делфин.

„Силна е нощта” е много различен роман за майката, лишен от сантименталност, но преливащ от лудост, странности и неочакваност; описващ един вътрешен свят, често неразбран и несъвместим с външния.

Делфин дьо Виган е сред най-популярните съвременни писатели във Франция, автор на шест романа. Само във Франция „Силна е нощта” продава над 520 000 копия и получава 4 престижни отличия: наградата на книжарниците FNAC, наградата „Франс телевизион”, наградата „Рьонодо“ на гимназистите и голямата награда на читателките на сп. „Ел”. Творбата е номинирана за престижната френска наградата „Гонкур”.