Падение и спасение от Весела Тотева – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Способни ли сме да признаем пред себе си собствените си грехове? А пред семейството и приятелите ни? А какво остава да се разкрием пред всеки, знаейки, че сме стигнали дъното? Поради безброй стереотипи, комплекси и стигми мнозина не обичат да говорят за проблемите си, страхувайки се, че ще бъдат отхвърлени, неразбрани, сочени. Журналистката и тв продуцент Весела Тотева обаче не е от тях, тъй като в книгата си „Падение и спасение” тя събира смелост да излее на белия лист мрачното си минало, свързано с хероинова зависимост. Романът е част от каталога на издателство „Жанет-45”.

„Падение и спасение” е книга-изповед, която няма да ви остави безразлични и ще привлече вниманието ви още с първите си редове.

Встъпителните думи на авторката са, че тази книга не е роман, а че тази книга е животът, какъвто е бил и е. Целта й не е да развлича, а да стори така, че хора, попаднали в ада на наркотиците, както и техните близки, да узнаят, че надежда винаги има, че независимо от всичко човек може да се справи, стига да иска.

В изключително четивен и увлекателен стил, Весела Тотева, под редакторската работа на Марта Евтимова, разказва за живота си преди, по време на и след Него – хероина. Родена през социализма, от малка Весела е сред бунтарите и различните, неподчинена на Строя, което е нейната поличба и може би именно там се корени разковничето на бурния й живот: а той, често е вятър в косите и музика в ушите, докато един не слага малко жълт хероинов прах в цигарата си и месеци по-късно започва да го приема венозно…

С талантливото си перо на дългогодишен журналист

Тотева ще ви въвлече във водовъртежа, в който хероинът аха да я удави преди години. Тя разсъждава над един от най-важните въпроси, чиито отговор търси всеки зависим сам за себе си: „Ти защо започна да се друсаш?”. След лесното начало да започнеш и да се хванеш на кукичката, авторката повежда читателя към пристрастеността и невъобразимите й симптоми: изгарящата болка на всяка част от тялото ти да поемеш поредната си доза, отхвърлянето на любовта и близките ти, загърбването на всичко, което до вчера е имало смисъл в живота ти.

„В наркоманския начин на живот няма ценностна система, не можеш да вярваш на никого, дори на себе си. Лъжат те, лъжеш, крадат от теб, крадеш и ти. Готов си да минеш през с годините градени връзки, през приятелства, през роднини, готов си да дадеш всичко от себе си за една доза. В наркоманския живот няма истинска любов, небето не е синьо, тревата не е зелена. Всичко е мрак и очакване за поредната доза и после пак. Луташ се в мъглата на объркания си мозък, търсиш се и не откриваш причини да се намериш, загубваш смисъла на всичко. Всичко е само една-единствена дума: хероин.”

След десетки опити да спре хероина, днес Весела е 16 години „чиста”. Коя е причината да Му обърне окончателно гръб и да се върне отново към живота, имайки смелостта да говори открито за своето падение? Дали това не е именно нейното спасение? Защото безспорно смелостта да говорят за кошмарното си минало, преимущество имат тези, които са го надмогнали.

Макар в световен мащаб в литературата жанрът изповед да е изключително популярен,

то книгата на Весела Тотева е първенец у нас, едва през 2016-а година, когато някой автор се осмелява да разкрие детайлно съдбата си и да проговори за миналото. „Падение и спасение” е сред романите, на чиято корица можем спокойно да лепнем огромния етикет „Преживяно” и книгата да се превърне в световен бестселър и то напълно заслужено! Нали помните всичките онези интересни истории за поробени жени в Близкия Изток, отвлечени деца, мемоарите на арабски принцеси и преборилите тежки заболявания и зависимости хора. Да, тези произведения са далеч от класиката и литературните величини, но точно те обогатяват общата ни култура и мирогледа, позволяват ни да надникнем в чуждия живот и посредством тях съпреживяваме чужди съдби, вадим си поуки и в не малко случи ни предпазват от грешки.

„Падение и спасение” е роман, който напълно заслужава да бъде прочетен и всеки би извадил за себе си поука. Книгата не наставлява и не хвърля вина върху никой, а единствено дава поле за размишления колко ценни са ни всъщност животът и хората около нас.