Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна от Юнас Юнасон – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Има ли шведска експанзия в литературата или просто авторите от Швеция са много добри? За последните няколко години все повече скандинавски книги атакуват пазара, коя от коя по-успешни и продавани. Невъзможно е дори да не сте чували за перлата на шведската литература – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, издаден у нас през 2013 година от „Колибри” и все още непоклатим от класациите за най-продавани книги. Роман, написан от Юнас Юнасон, който вече години наред жъне успех след успех, печелейки милиони читатели от цял свят и десетки литературни награди.

Читателите, които обичат да делят книгите на „мъжки” и „женски” в случая могат да замълчат,

защото историята за 100-годишния Алан Карлсон е категорично универсална и за двата пола. Освен липсата на полово разделяне при читателите, обхватът на Юнасон би погълнал както почитателите на историческите факти, така и почитателите на комедията и кримката.

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” е оригинална по своему още със заглавието си

Столетникът Алан Карлсон, със заимствана фамилия от популярния детски герой, който живее на покрива, бива срещнат с купища политически фигури от цял свят, припомняйки си отминалия живот през своите 100 години. Алан се вижда очи в очи с президента Труман, генералите Франко и Шарл дьо Гол, комунистическия лидер Мао Дзедун, природения брат на Алберт Айнщайн, Ким Ир Сен. Сталин, маршал Берия и кой ли още не, докато не се замесва в създаването на атомната бомба.

Преразказът в няколко реда на Алановите срещи в романа звучи интересно. Неминуемо книгата обогатява общата култура, но в най-запалени почитатели биха се превърнали тези, които в някаква степен са запознати със събитията през последния век или са техни свидетели и връстници.

Умелостта и лекотата, с които Юнас обрисува преживяванията на героя си Алан в едновековен международен план, са всъщност наследство от дългогодишната му кариера като журналист.

До 1996 година той е международник в различни печатни издания, докато през същата година не основава собствена медийна компания, която за няколко години се разраства до една от най-големите в родната му Швеция. Само няколко години обаче Юнасон издържа да е шеф на над 100 човека персонал и през 2003 г. той продава бизнеса си за милиони, оттегляйки се с котката си Молотов в идиличната шведска провинция Сьормланд.

През 2007 година на 46-годишна възраст Юнас сключва брак и заедно с жена си се мести в италианската част на Швейцария –

Тичино, където завършва историята за стогодишния Алан. Бракът му обаче се оказва неуспешен и след раздялата с жена си той се отдава на отглеждане на сина си и идиличен живот на провинциален писател. Дворът му е пълен с кокошки и пиленца, всяко от което носи име на исторически фигури и знаменитости от Швеция и целия свят. Именно заради кокошкарника си Юнас признава, че ограничава пътуванията си по цял свят, макар да се радва, че хора от различни краища харесват историите му.

 „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” ни учи никога да не препречваме пътя на старите хора и че възрастта наистина може да бъде само число, защото живецът е най-важното в едно тяло и душа, макар и вековно.