Американски пасторал от Филип Рот – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Постигането на американската мечта вълнува човечеството десетилетия наред. Стремежът за изграждане на щастлив живот и гонене на идеала сякаш е погубил повече хора от която и да е война. И сякаш това е ежедневната война на всеки в Америка и извън нея, повярвал в американската мечта, и безспирно преследвайки я с цената на всичко. С романа си „Американски пасторал” писателят от еврейски произход Филип Рот разглежда в дълбочина тъжната участ на един праволинеен и привидно щастлив човек, чиято представа за идеален живот се оказва фалшива и илюзорна. Книгата е преиздадена от издателство „Колибри”, в превод на Елика Рафи.

Съдържателен, многословен, философски, екзистенциален и дълбок „Американски пасторал” е антитезис на американската мечта и удря звучни шамари изобщо на всички, осмелили се да повярват в безбрежното щастие, в безкрайната идилия.

Защото те не съществуват, защото една единствена секунда, една запалена клечка кибрит, един промеждутък на стрелката в часовника между две чертички са достатъчни да преобърнат живота ни и да затрият всичко, което сме постигнали, да затрият всичките ни успехи.

„Американски пасторал” е първата част на трилогията,

в която Филип Рот използва своето вече популярно алтер его – писателят Нейтан Цукерман. Повествованието е текст на Цукерман, както Цукерман е текст на Рот. Посредством разказ в разказа Филип Рот разглежда живота на Симор Левов по прякор Шведа. Освен, че книгата е от първо лице, впоследствие превръщайки се в разказ за живота на Шведа, автобиографичните препратки към живота на Рот не са една и две: от всекидневната битка на трудолюбивия и честен евреин, през писателския живот, та до развитието на действието в еврейския квартал на родния му Нюарк.

Симор Левов-Шведа е легендарен спортист от гимназията, който израства в следвоенните години на разцвет и се ожени за бивша „Мис Ню Джърси” – Дон. Той наследява ръкавичарската фабрика на баща си и се пренася в каменна къща в идиличното селце Олд Римрок, където заживява с децата си, възпитавайки ги на честен труд и достоен живот, докато една нощ през 1968-а година щастието го изоставя завинаги.

Може ли да бъде разгромен привидно несломимият Симор?

За всички около него трябва да е ясно, че не е възможно да му е толкова лесно, колкото изглежда: невероятната му външност, необичайната му жизненост, славата му, усещането, което създава в околните, че е герой, щастлив брак, красива съпруга, наследен бизнес за милиони, здрави деца, един герой, един обаятелен мъж, излъчващ смисъла на Америка

Но един ден за Шведа всичко се променя:

загубата на дъщерята, американка четвърто поколение; дъщерята, която се укрива, която трябваше да е усъвършенстваното отражение на баща си, както той бе усъвършенстваното отражение на своя баща… гневната, неприятна дъщеря, която пръска слюнки, когато говори, без да й пука дали е потомка на преуспелите евреи Левов; дъщерята и десетилетието, взривило на парчета привичното му утопично мислене; чумата на Америка, проникнала в семейството на Шведа и поразила всички там. Дъщерята, изтръгнала го извън лелеяния американски пасторал, захвърлила го във всичко, което е негова противоположност и негов враг, в гнева, насилието и отчаяните на отрицанието на пасторала – в типичното американско безумие.

Освен силните взаимоотношения в романа между баща и дъщеря, ролята на майката, макар и в сянката на Шведа, е всъщност част от разковничето за развоя на събитията.

Става дума за унижението на една дъщеря от нейната майка,

провъзгласена за кралица на красотата, спечелила титлата „Мис Ню Джърси”. Говорим за майка, една объркана жена, която иска да се отърси от стереотипа за хубавите жени и се захваща със селска работа: отглеждане на телета.

Наранената дъщеря Мери, решила да организира терористичен атентат, се противопоставя на родителите си, обвинявайки ги, че се интересуват единственото от кожата, от която се произвеждат ръкавиците във фабриката. От кожата и нищо друго под повърхността. Мери, дъщерята взривява във въздуха нормите на супергероите, е същевременно най-голямата гордост и най-големия съдник на Шведа.

„Американски пасторал” дава представата за несъществуващия бастион на идилията

отразявайки неизмерната самота на индивида и невъзможността да сторим каквото и да е, за да се избавим от нея. Самотни сме със сгради, и без сгради. Филип Рот разказва за един човек, който се бори с лекомислието, с плиткоумието, опитва се да стигне до хората, без да има нереалистични очаквания, без да е обременен от предразсъдъци, празни надежди или надменност; иска да е добронамерен и стъпва на пръсти и пак се проваля и ги разбира погрешно, защото „Интелигентността не изкоренява човешката природа”

„Удивително е, че всичко в живота ни е така непосредствено видимо, както съучениците, които помним пределно ясно. Силата на чувството, породено от срещата ни днес, 50 години по-късно, също е удивителна. Но най-удивителното е, че приближаваме възрастта на нашите баби и дядовци, когато изкласихме 1946 година. Наистина е удивително, че ние, които нямахме представа накъде ще тръгнат нещата, сега знаем точно какво стана. Че резултатите са явни за випуск 1950 година – че въпросите без отговор са намерили своя отговор. Не е ли удивително това?”

Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959).

„Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата „ПЕН/Фокнър“ за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата „Пулицър“ за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда „ПЕН/Фокнър“, както и британската награда „У. Х. Смит“ за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златният медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.