Живот след живот от Кейт Аткинсън – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Колко пъти сте се запитвали:„Какво щеше да се случи, ако не бях постъпил така?“. В романа си „Живот след живот” британската писателка Кейт Аткинсън дава право на героинята си да се ражда и умира отново и отново, позволявайки й да сътвори един идеален свой свят, в който грешките, търпят поправка. Възможно ли е това обаче? Книгата е издадена у нас от издателство „Колибри”, в превод на Ралица Кариева.

Открих Кейт Аткинсън с дебютния й роман „Зад кулисите на музея”, който през 1995 г. печели наградата „Коста” за книга на годината.

Една изцяло завършена творба, отличаваща се със стил, фантазия, сюжети и ярки герои. Помитаща проза, в чиито всеки следващ абзац има въведение към ново действие. След като прочетох невероятните приключения на Бънти и Руби започнах с нетърпение да очаквам следващата книга на Аткинсън – „Живот след живот”, спечелила отново „Коста” през 2014 г., а през 2013 г. романът бе обявен за най-добър от милионите читатели на социалната мрежа за книги Goodreads.

Кейт Аткинсън не се чете между другото, не се чете и през седмица-две или месец.

Романите й са наситени с безброй герои, събития и детайли, които преливат от всяка следваща страница и това налага съсредоточаване върху сюжета. В центъра на книгите й винаги са поставени големи английски семейства, чиито психологически и физически драми и проблеми тя нищи хирургически, представяйки ги на читателя в един много лек и четивен стил.

„Живот след живот” разглежда правото не само на втори шанс, а правото на поправка.

През 1910 година по време на снежна буря в Англия едно бебе се ражда и умира, преди да е поело първия си дъх. Само след страница обаче на същата дата същото бебе се ражда и живее, за да разкаже своята история. Урсула! На 5 години Урсула се удавя, после се ражда пак и на 20 години пада от прозореца. Бива убита от мъжа си, умира и по време на войната. Умира, но помни всичко, и се преражда, за да поправи грешките. Бута нарочно Бриджит по стълбището, за да не отиде на забава в големия град, където ще лепне смъртоносен вирус.

Възможен ли е обаче съвършен живот? Живот без грешки? И трябва ли да умираме след всяка, за да се родим отново и да я избегнем? Или просто „Живот след живот” ни предоставя избор, който показва, че колелото винаги се върти. А какво щеше да се случи, ако бяха удушили Хитлер като бебе?

За мен Кейт Аткинсън остава един от най-добрите писатели – ярък талант, океан с идеи, оригинални изрази. За основен недостатък на „Живот след живот” намирам слабостта на войната, представена в романа. Очевидно Аткинсън не пише толкова добре за война, колкото за селото и семейните взаимоотношения, предполагам, защото има щастието да не я е изживяла.