Тирза от Арнон Грюнберг – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

В западните държави еманципацията е фактор от години и това носи своите последствия и за двата пола. Романът „Тирза” на Арнон Грюнберг хвърля светлина върху живота на един мъж, зарязан от жена си, който трябва да свикне с ролята на баща и майка на двете си подрастващи дъщери, докато съпругата му е с любовник на яхта, а неотдавна самият той е съкратен от работа. „Тирза” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мария Енчева.

Изключително интересен роман е „Тирза”,

особено за мъжката част от българската публиката. В книгата си главният герой Йорген Хофмейстер е олицетворение на западния мъж, който трудно би вирял на Балканите. Йорген работи като редактор в проспериращо издателство, отговаряйки за новите автори и книги от Източна Европа. Нравът му е като професията – спокоен, плавен и благ, което ако на кариерно ниво би му носило плюсове, то личен план това се оказва проблем. Съпругата му се връща изневиделица в дома му, след като преди 3 години го напуска изненадващо и бяга с любовник на яхта в открито небе. Неверницата удря психологически шамар след шамар на Йорген, обвинявайки го, че именно той е причината тя да не се задържи в семейното гнездо. В очите му тя го подозира не само в хомосексуализъм, заради неумението си да я задоволи в леглото, а дори тя му вменява залитане към по-млади момченца.

Дълбочината, с която е изваян образът на Хофмейстер, е напът да вбеси всеки читател. Той е свикнал да го съжаляват.

Той стои винаги в периферията, обича да минава като сянка, дори не се предпазва от униженията. Самият Йорген не умее да говори за себе си, без да избухне в смях. Не знае как да се изповяда, как да разкрие деянията си. Човек е това, което прави, Хофмейстер обаче е предимно това, което не е направил. Неговото престъпление е константното му мълчание, застоят в кариерата и авторите, които не е открил. Хофмайстер никога не държи нещата под контрол.

В романа си Арнон Грюнберг вплита и кръговрата на живота,

след като Йорген хваща по-голямата си дъщеря Иби да спи с наемателя им, а след това малката му дъщеря Тирза го хваща да люби нейна съученичка. Един ден Иби заминава с приятеля си за Париж, където отваря хотел, а Тирза тръгва за Африка с приятеля си мароканец, когото Йорген подозира във връзки с терористите. Когато минават седмици от заминаването й и Тирза не се обажда, Йорген потегля за Африка.

През 2010 г. независимият холандски седмичник Groene Amsterdamer обявява „Тирза“ за „най-значимият роман на 21 век“.

По книгата е заснет едноименен филм с режисьор Рудолф ван ден Берг. Награди: холандската Libris Prize, 2007, белгийската Golden Owl, 2007, Литературната награда на младите европейци, 2010.

Биографията на Арнон Грюнберг е повече от интересна. Роден 1971 г., произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в „Сини понеделници”, дебютен роман, за  който получава две награди (предстои да бъде издаден от ИК „Колибри”, 2017), сравняван, и с право, със „Спасителят в ръжта”. Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за „Тирза” и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания – на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак… Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.