Пансионът от Пьотр Пажински – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Писането е най-добрата форма спомените да бъдат запечатани, а книгите са най-доброто средство те да бъдат предадени на поколения напред. „Пансионът” на Пьотр Пажински е доказателството за това. Книгата е издадена у нас от издателство „Колибри” в превод на Васил Велчев.

Съдбата на евреите винаги ще вълнува света,

защото като затворено общество, те сякаш най-добре са научили, че подкрепата трябва да идва винаги отвътре, от ядрото, и едва впоследствие, може би, отвън. Макар лоши, евреите не биха се уморили да си припомнят спомените от Втората световна война, не биха спрели да ги разказват и препредават на поколенията, за да се знае какво са преживели.

Романът на Пьотр Пажински „Пансионът” ни изпраща в едно курортно селище недалеч от Варшава, където главният герой, след дълги години, се завръща в еврейски почивен дом, където е прекарал детството си. В него той се среща със стари познати лица и нови такива, чиито спомени изграждат пред читателя една картина от това какво е било преди войната и какво е след. Възрастните хора, оцелели от Холокоста, в края на дните си размишляват над това какво е да си евреин и успели ли са да бъдат пречупени през живота си.

„Колко пъти се е удавало – никой не може да преброи – замисли се господин Хаим. – В Испания, където са изгаряли евреите, ако не се изплюят върху Тората, и в Украйна, където казаците са избили хиляди – деца, жени, старци. А последният път? На Хитлер не му пукаше… Еврейската съдба тежи като скала. Казват: какво блаженство е да си евреин! Малцина издържат този сладък товар”.

„Пансионът” със сигурност би бил пленително четиво за всички евреи, със сигурност е прозорец и за обогатяване на общата култура на всички, заинтересовани от еврейския празничен календар. Книгата е пълна с фрази на иврит, оригиналните наименования на техни традиции и обичаи. Писателят сякаш хваща за ръка читателя и го развежда из албумите със спомени, из музея на собствената си памет, където действието тече меланхолично в безвремието.

През 2012 година романът на Пьотр Пажински е носител на престижната награда за литература на Европейския съюз. Със сигурност като основна заслуга за това е вплетената в нея история от световно значение, както и принадлежността на автора към еврейската общност. С книгата се доказва, че огънят на Холокоста все още не угаснал и въглените тлеят.

Пажински е журналист, литературен критик и преводач, едно от най-обещаващите имена в съвременната полска литература. „Пансионът” получава и наградата на списание „Политика”. Днес Пьотр живее във Варшава, главен редактор е на еврейското списание „Мидраш”.