Любовникът от Маргьорит Дюрас – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Французите са самостоятелна литературна каста, чието писане се подчинява на лудостта, предадена през гените и чиито стил се уповава единствено от желанието за писане, без да се следват закони и норми в прозата. „Любовникът” на Маргьорит Дюрас е тъжен дневник, наситен с изживяна и пареща до смърт болка, на една още по-тъжна

любов, описана с наивната откровеност на дете

Класиката, преиздадена в твърди корици, е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Силвия Вагенщайн.

Конструкцията на „Любовникът” представлява кубче на Рубик – разпилени спомени от годините са написани непоследователно, повествованието се води ту от първо лице, ту авторката описва себе си отстрани; играта с времената е същата: току сюжетът е в сегашно историческо време, току започва да пише в минало. И след последния ред кубчето е подредено: съзнанието на Дюрас остава разбъркано завинаги.

Обърканост на Аз-ът преследва Дюрас

докато пише „Любовникът”. Книгата й е посветена на събитията, които изживява в девствена възраст между 15 и 18 години в Сайгон, столица на колонизирания от Франция Индокитай. Тя израства в потисничеството на семейството си: несигурна, объркана и непоследователна майка, обсебена от първия си син; големият й брат, който властва в семейството, след смъртта на бащата, както и Братчето, чиито образ е натоварен с цялата немощ на момче, растящо в сянката на по-големия си брат и отритнат от майчиното крило.

Дюрас среща 20 години по-възрастен от нея китаец, милиардер. Хулена и бита в дома си, заради срещите й с мършавия мъж, същевременно тя е облагодетелствана да излиза с него, заради парите, които има той. Въпреки беднотията й, белотата на кожата й и европейският й произход се оказват далеч по-ценна стока от милиардите на Китаеца,

чиято любов го превръща в неин роб

Мъжът в черната лимузина може да има всяко момиче в Сайгон, но той се унижава да храни братята й, майка й, позволява да го тъпчат, само и само момичето с бялата кожа да гали нощем хилавото му и лишено от мъжественост тяло.

Маргьорит пише „Любовникът” така, както й диктува сърцето: тя не спестява нищо за майка си, пожелава дори и смъртта на Големия си брат. А когато един ден двамата са гроб до гроб в земята, тя е категорична: „Това е справедливо. Картината е непоносимо красива”.

Ритъмът на французите тиктака на друга честота от света

и това се усеща и в писането им, където не крият нищо, нямат притеснения дори да се самоунижат, да разкрият тайната на лудия в рода, макар да им е майка. В живота им има една непозната за много народи свобода и бохемия, предавана от поколение на поколение, която позволява на 15-годишно момиче да се сношава с 35-годишен китаец и същото да изразява поривите си към чужди женски гърди.

„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайстата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнайсет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този неудържим напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди.”

„Любовникът“ е най-известното произведение на Маргьорит Дюрас (1914–1996). Още с излизането си през 1984 г. романът става събитие и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес. Отличен е с наградата „Гонкур“, продаден в 2,5 милиона екземпляра и преведен на 43 езика. Родена е в Индокитай, с който остава свързана съдбовно. На осемнайсетгодишна възраст напуска Сайгон и се установява в Париж, следва право, математика и политически науки. Първият й роман „Безсрамните“ излиза през 1943 г.