Писъци от Бейоглу от Мурат Тунджел – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Праволинейният начин на живот в Турция е химера и една розова измислица за успокоение на религиозните и консервативни хора. Многомилионният Истанбул отдавна се е превърнал в мека на разврата, а неговата гореща точка е квартал „Бейоглу” – притегателна сила за всички богаташи, за всички любители на забранения плод, за всички, които живеят през нощта. Книгата на Мурат Тунджел „Писъци от Бейоглу” съдържа няколко натуралистични разказа за коварния живот отвъд светлините. В България тя е част от каталога на издателство „Еднорог”, в превод на Мая Караилиева.

Никой никога не би могъл да направи пълен пътеводител на „Бейоглу”,

защото тук са събрани милиони парченца от пъзела на света. В „Бейоглу” цветовете са ярки, хората безкрайно интересни, а историите се случват в реално време и се помнят цял живот. Кварталът е разположен между кулата Галата и известния площад „Таксим” и вечер след залез слънце изцяло сменя одеждите си, превръщайки се в калейдоскоп от случки, който непрестанно мени своята конфигурация.

„Писъци от Бейоглу” е най-звучната плесница, която може да зашлеви всеки пуританин в Турция и всеки, дръзнал да брани морала на нацията. Разбира се, Мурат Тунджел е далеч от каквито и да е обобщения, но с няколко простички разказа той доказва, че в най-капсулираните и привидно консервативни общества, всъщност под черупката си крият кипящ бурен разврат и разложение. В томчето си той събира разказите на насилени жени да проституират, на такива пожелали сами да изкарват прехраната чрез тялото си, на травестити, обирджии и хомосексуалисти.

В книгата си Тунджел разказва за обикновените хора, които някак си ненадейно са попаднали там, където не им е мястото, но трябва да останат, за да оцелеят.

Всъщност, след като залезът окъпе минаретата на Истанбул, градът по нищо не се различава от който и да е многомилионен град – падне ли нощта по малките улички излизат проститутките, дилърите и сводниците, а красотата на града се превръща единствено във фон на много насилие и престъпления.

„Писъци от Бейоглу” са фрагменти от болен, излъган и погубен живот. Гласовете на жени, чиито мечти са се превърнали в болка, срам и пепел. Сподавеният вопъл на момичета, лишени от правото на живот и себеуважение – горчивата утайка на веселия живот на квартал „Бейоглу” в Истанбул. Отритнати, подминавани, охулвани, проститутките от най-космополитния турски град разказват открито и непресторено своите истории, които оживяват в плътни и ярки краски чрез перото на Мурат Тунджел.

Мурат Тунджел е роден в окръг Ханак, провинция Карс през 1952 г. Известно време работи като преподавател в различни начални и основни училища в Турция. През 1984 г. Мурат Тунджел решава да се откаже от преподаването и да се развива професионално в областта на журналистиката. През този период работи за редица вестници и списания и се занимава с редактиране на речници. През 1989 г. Тунджел заминава за Холандия.

През 1981 г. излиза първата книга на Мурат Тунджел. До този момент неговите произведения са публикувани основно в различни литературни списания. Романът „Синята съдебна палата” е издаден на нидерландски под заглавието „Valse Hoop”, а книгата му „Третата смърт” се екранизира от турската продуцентска къща „Мавибеяз”.

През годините писателят е спечелил редица литературни награди: наградата за най-добър млад писател от Министерствата на културата и спорта, република Турция, с разказа „Амбулантен търговец” (1979); наградата за най-добър роман „Шюкрю Гюмюш” с романа „Синята съдебна палата” (1994); наградата  за най-добър писател на разкази от нидерландското радио NPS с разказа „И раят си отиде” (1997); наградата за най-добър роман от Състезанието за култура и изкуство на културно-просветните центрове в Турция с романа „Третата смърт” (1997); наградата за най-добър разказ „Орхан Кемал” с разказа „Призрачното момиче” (2000).