Черната къща от Питър Мей – ревю

Питър Мей, роден 1951 г.

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Книга събитие е възможно най-точното определение за мрачния, но поглъщащ роман на Питър Мей – „Черната къща“. Проблемът с толкова дълбоки и завладяващи книги е, че неминуемо трябва да бъдат описани с клишета, тъй като наистина романът на шотландския писател заслужено попада в графата за отличниците в литературата и спиращи дъха бестселъри! Книгата е част от каталога на издателство „Колибри“, в превод на Деян Кючуков.

„Черната къща“ е първа част от трилогията на Питър Мей за остров Луис, преведена на десетки езици, продала милиони копия по цял свят и спечелила редица престижни награди. В повествованието се преплита настоящето и детството на главния герой Фин Маклауд, който работи като разследващ детектив в Глазгоу. След 18-годишно отсъствие от родния си остров Луис обаче, той бива командирован именно там, за да разследва мистериозно убийство.

Връщайки се на острова, Фин се завръща и към детството си, където се оказва, че са преплетените коренища на една перфектно замислена история, написана с невероятно плавен, четивен и отличителен стил. Трудно е да се категоризира „Черната къща“ жанрово, тъй като макар основната нишка да е с отличителните елементи на трилъра и кримката, то ретроспекциите от детството са еталон за юношеска литература ала „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“.

Именно това е генералното преимущество на „Черната къща“ над всички останали романи в жанра, надминавайки ги с нещо много повече от заплетено убийство, а именно – литература, написана по всички канони на непреходните класически детски романи с историите за лудешки пакости, чисто приятелство и безгрижието на дългите дни, изпълнени с игри навън.

„Черната къща“ е билетът ви за Шотландия и остров Луис, където Питър Мей рисува брилянтно краските на това земно кътче, където почти винаги е сумрак, тежки купести облаци ръсят суграшица, а пяната на студените океанските вълни мие брега. На фона на това негостоприемно време, където слънчевите лъчи са едва няколко дни в годината, се ширят тучни поляни с пасящи по тях овце, камбаните на църквите бият по няколко пъти на ден, а животът на местните сякаш е застинал преди няколко века. Селският пасторал обаче бива нарушен, заради едно изнасилване и последващо мистериозно убийство.

В „Черната къща“ Питър Мей отваря за целия свят прозорчето на живота на земляците на остров Луис, които консервативни и изолирани по своему от света, живеят повече като отшелници, всеки сам за себе си, отколкото като общество. Днес, на острова преобладават белите къщи, но до неотдавна всичките те са били черни, заради непрестанно бумтещия в тях огън насред стаята, който бил единствен източник на светлина, и очернял стените.

Интригата в „Черната къща“ е изключително майсторски заплетена и същевременно звучи съвсем реалистично и логически оправдана.

Героите са разнородни, образите им – ярки, а триизмерните описания съживяват една неповторима картина на остров Луис. С толкова силен старт на трилогия, читателите единствено могат да тръпнат в очакване на следващата книга, а хубавата новина е, че издателство „Колибри“ вече е завършило работата и по останалите две части – „Човекът от остров Луис“ и „Шахматните фигури“. Появата на тази трилогия е събитие не само за почитателите на трилърите, а за всички, които харесват хубавата съвременна литература.

Роден през 1951 година, Питър Мей е шотландски писател и сценарист. Още в ранна възраст проявява интерес към писането. За да го превърне в своя професия, той първоначално се насочва към журналистиката. Когато изпраща първия си ръкопис в издателство Collins, е само на 19 години. Получава насърчителен отказ и само две години по-късно печели награда за млад журналист на годината. Първият му роман The Reporter е публикуван, когато Мей е на 26 години, а от BBC му предлагат да заснемат сериал по книгата. Така започва кариерата му на изключително продуктивен и успешен сценарист.

Всъщност, когато през 2009 година излиза „Черната къща“, Мей вече е известен писател, автор на няколко романа и живее във Франция. Романът е публикуван първо в превод на френски, тъй като няколко от най-големите английски издателства отказват ръкописа.