Часовниците в стаята на мама от Таня Трифунович – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Само по себе си заглавието „Часовниците в стаята на мама” от Таня Трифунович хвърля ярката светлина към наратива на хърватката, който е умело лутане между поезия и проза. Откъслечни спомени, видения от миналото и дълбоки философски мисли с основен уклон към мястото на майката в света, поднесени на прелестен и богат език, са същината в романа Трифунович, който не може да се чете бързо, защото след всяка запетая се поема дъх, а след всяка точка се спира и се размишлява. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод Ася Тихинова-Йованович.

„Най-нежните докосвания винаги са безплътни и крехки. И преместват света с лекотата си. Преместват времето. Като часовниците в стаята на мама, неусетно и упорито. В някакъв почти беззвучен и правилен ритъм.”

„Часовниците в стаята на мама” е една поетична и тъжна елегия за отношенията майка дъщеря.

Трифунович разглежда живота на дъщеря, майка и баба, преплитайки живота им в едно повествование, в което те си говорят една на друга. От героините на Таня обаче не струи щастие, а константна тъга по обречените на себеотдаване майки, които накрая винаги остават сами.

„Майките – тези луди клоуни. Винаги едно и също. Жонглиране между сън и яве. Най-добрите световни илюзионисти, чието представление ежедневно гледаме – майките. С лека ръка заличават половината от себе си – жената. Остава само майката. Жената, която е твърде видима у една майка, буди у всички неприятно чувство, дори в самата нея.”

Писането за Майката като образ е изключително деликатно и опасно хлъзгане в литературата, заради ореола, с който е обграден, а и не на последно място, заради десетките книги посветени на жената, дала живот. Книгата на Таня Ступар Трифунович обаче ще остави трайна следа, не толкова заради бележита история, колкото заради прийома да облече в поезия непреходния култ към майката.

„Всичко това с писането е толкова погрешно. Никой не може да отдели късче лава и да каже това е лава, защото тя вече е само обикновен камък и в него няма нищо от нейния огън. Само спомен. Писането е спомен за огъня. За живота. За началото. Но не е живот, нито начало. Само възпроизвеждане, фалшификат, имитация, камък…”

Романът на Трифунович е една женска изповед, сякаш записана в таен дневник, която ту изразява слабост, ту вдъхновява сила насред постулата, че не напускаме никого завинаги.

„Незапланувано обичаш. Незапланувано не обичаш. А между това водиш някакъв що-годе заплануван живот.”

„Часовниците в стаята на мама” е книгата носител на Европейската награда за литература на 2016 година от Хърватия. Наградата се финансира по новата програма „Творческа Европа“, която е насочена към укрепване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството и насърчаване на културното многообразие.

Таня Ступар Трифунович е родена през 1977 г. в Задар, Хърватия. Завършва сръбски език и литература в Университета в Баня Лука, Босна и Херцеговина. Пише поезия и проза. Лириката й е отличена с престижни национални и международни награди и е преведена на много езици; нейни поетически творби са включени в представителни антологии.