Любов и секс в древен Рим от Алберто Анджела – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Ако в училище часовете по история са ви били скучни, то отворите ли книгата на Алберто Анджела „Любов и секс в Древен Рим” ще преоткриете този предмет и неусетно ще стигнете до последната страница на романа. В книгата си италианецът изпраща читателите на едно вълнуващо пътешествие 2000 години назад в историята, за да ни покаже по какъв начин древните римляни са се обичали и са правили секс. И изобщо променило ли е времето отношенията между хората, начинът им да си задоволяват нагона и да създават деца? Предаден в романистична форма и на изключително четивен език „Любов и секс в Древен Рим” би се харесал на всички читатели, заради разнищените детайлно пиперливи и любопитни теми, част от които в уж сексуално разкрепостения 21-век, са табу, а по римско време същите били свободно коментирани. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Юдит Филипова.

Алберто Анджела използва изключително интересен похват, за да привлече успешно читателското внимание и да ни пренесе 2000 години назад. Той влиза в ролята на екскурзовод и започва повествованието на книгата от първо лице, изпращайки ни на един римски площад. На него има всякакви образи, извадка от тогавашното общество – гладиатори; богати жени със слугините си; роби; проститутки; възрастни мъже, търсещи удоволствия с по-млади момчета. С майсторски похват авторът ни описва по какъв начин се е развивал сексуалния живот на всеки от героите, само че с уговорката – всичко в книгата е истина и извлечено вследствие на милиони проверени факти, разчетени графити по стени, вази и посуда, стотици изследвания и разсъждения.

Сексът и сексуалността са горещи теми, които винаги будят интерес, макар и често хората да се срамуват да говорят за тях, предпочитайки тайно вкъщи да четат или да гледат филми. Римското общество обаче далеч не било такова и дори не съществувала отявлена подигравка към еднополовия секс… напротив, той дори бил норма.

Римският мъж бил бисексуален. Всъщност моралът на епохата карал бащите да възпитават и да насочват синовете си в тази посока. Защо? За нас може и да изглежда изненадващо, като се има предвид моралът, с който сме израснали, и възпитанието, което сме получили. Но преди 2000 години нещата са стояли по друг начин. Римският мъж е бил подтикван още от детството да властва и да се налага навсякъде, където е възможно. Както във война, така и в политиката, в обществото, но преди всичко в семейството. Римлянинът е преди всичко мачо…

Но тогава защо той трябва да бъде бисексуален, а не напротив – подчертано хетеросексуален, понеже, за да покаже своята роля на мачо, би му било достатъчно да властва над жената? Защото неговата мисъл за господство отива отвъд нея.

Той трябва да властва над всички Манталитетът му е да бъде победител и да налага своята воля на всички – на вражеските народи с оръжията и законите, на другите римляни с богатството и социалния си статус, а на хора с по-нисък ранг със… своята сексуалност. Неговата мъжественост, общо взето, е инструмент за доказване на превъзходството му и за подчинение на „другите”. А под „други” разбираме всички: мъже, жени и момчета. Същевременно обаче за нищо на света римски мъж не е трябвало да бъде поставян в подчинено положение. Така бихме могли да заключим, че сексуалният орган на римлянина е бил употребяван с три ясно различаващи се цели – да създава потомство, да изпитва или да създава удоволствие и да налага властта си над другите.

Следователно, ако се върнем към първоначалния въпрос: „Защо римляните са възпитавали синовете си да стават бисексуални”, отговорът със сигурност е: „Не за удоволствие, а по „политически” и културни причини, за да налагат властта си. Оттук произлизат и сексуалните табута на римляните, които били главно четири. Първо, мъжът, който искал да има извънбрачни връзки, е трябвало да ги завързва с хора от по-нисък ранг, за да избегне в случай на нежелана бременност, детето да дойде някой ден и да претендира за част от наследството. Второ, при хомосексуалните връзки римският мъж трябвало винаги да е активната страна и никога пасивната. Трето, при оралните хомосексуални връзки, напротив, трябвало да бъде пасивен, т.е. да получава удоволствие. Четвърто, римският мъж никога не трябвало да прави орален секс на жена и да й доставя удоволствие, защото не било позволено да се подчини на жената, дори в поза. За римлянина устата, използвана в сената, за да създава закони, била свята и не трябвало да се „мърси” с поведение, неотговарящо на статуса му. При римлянина не са съществували категории в начините да прави любов. Никакви „хетеро”, „хомо” или „би”… за римлянинът сексът е бил секс и това е, без значение кой е в леглото. Смятало се, че сексът е подарък от боговете, и е трябвало да го правят добре. Първият полов акт на момчетата се е случвал около тринадесет годишнината им и обикновено бащите им са ги водили при проститутки за първия им път. Браковете били предимно уредени между родителите на мъжа и момичето, тъй като често булката била на 12-13 години, а мъжът на 25-30. Именно поради тази причина между съпруга и съпругата не е имало почти никакъв еротизъм. Изобщо за един истински римлянин, верен на принципите на морала, съпругата не била подходяща за любов и секс. За тези пориви били робините, любовниците, държанките, проститутките и момчетата. Римляните обичали да казват: „Съпругата е синоним на достойнство, не на удоволствие”. Това означава само едно – още в началото на римската история полигамията била твърде разпространена.

Как обаче жените са задоволявали сексуалните си желания, след като мъжете им ходели по чуждо? Наричал се olisbos и представлявал изкуствен фалос. Думата олисбос идва от гръцки и буквално означава „пъхам се или плъзгам вътре”. Размерите варирали и обикновено се движели около 15 сантиметра.

Защо изкуствените фалоси са били толкова разпространени в Античността? Очевидно за удоволствие на жените, но не само за задоволяване на сексуалното им желание. Вероятно още през онази епоха е било налице схващането, че оргазмът е много полезен за жената и от медицинска гледна точка. Зараждането на модерния вибратор всъщност е станало точно като инструмент за лечение на жените, засегнати от… истерия.

„Истерия” се среща в медицински термини, използвани при операции или изследвания, свързани с матката, като хистерография, хистеротомия и т.н. Причината е, че думата произлиза от гръцки и означава матка. Лекарите в Античността са били убедени, че истеричните жени в действителност разтоварват с ярост сексуалната енергия, натрупала се в телата им поради дълъг период без контакти и оргазми.

Жените, подложени на такъв риск, били вдовиците, старите моми и всички онези, които по различени причини нямали мъж, с когото да се любят. От което следвало, че лечението им се състояло в това да се предизвика оргазъм. Още от I век след Христа, за да се лекува истерията, се предписвал… оргазъм на клитора. Лекарят бил този, който с полагаемия му се „професионализъм” го предизвиквал на пациентката с пръсти.

Хомосексуалността била много разпространена в римския свят. В много случаи обаче тя била форма на власт, не на удоволствие. Римляните не били противници на хомосексуализма, защото намирали за напълно нормално жененият мъж да си заведе в леглото роб или да плати на проституиращ мъж, за да го содомизира. Онова, което не можели да приемат, били две неща – педерастията, тоест любовта към свободно момче, и идеята, че това доставя удоволствие на друг мъж.

Колкото се отнася до жените, положението било различно. Ако мъжката хомосексуалност била приета, макар и с някои забрани, женската била напълно осъждана във всичките й форми. Римското общество било мачистко и на жената се гледало само във функцията й да ражда деца, да ги възпитава и да се грижи за дома. На женската хомосексуалност се гледало като на най-лоша форма на разврат.

В „Любов и секс в Древен Рим” се дават любопитни отговори на въпросите какви още са били афродизиаците на римляните, защо целувките са били забранени и защо навсякъде са висели огромни фалоси?

Алберто Анджела, роден през 1962 година, е италиански палеонтолог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е – съвместно с баща си и самостоятелно – на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI.