Законът на детето от Иън Макюън – ревю

Иън Макюън , роден 1948

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Възможно ли е човек да избере смъртта, заради безусловната си религиозна обвързаност? Именно в тази деликатна тема Иън Макюън хвърля читателите си в 13-я си фатален роман – „Законът на детето“. Историята разказва за болния от левкемия Адам, който има нужда от преливане на кръв, за да оцелее, но религията му забранява и странният казус отива в съда. „Законът на детето“ е част от каталога на издателство „Колибри“, в превод на Радосвета Гетова.

Макюън започва „Законът на детето“ с разказа за живота на 59-годишната Фиона Мей, която привидно живее спокойно, всичко й е уредено, чете списания и книги на шезлонга в разкошния си дом. Авторът създава пред читателя една идилична и омиротворена атмосфера, която успява да разруши само с едно изречение! Утвърденото равновесие бързо бива нарушено, тъй като Фиона има две основателни причини да бъде нестабилна: 30-годишният й брак е в беда, а в работата си на съдия е изправена пред безпрецедентен случай – Адам Хенри, непълнолетен юноша, чиито родители са ревностни последователи на Свидетелите на Йехова, е болен от левкемия. Поради тази причина той отказва да приеме кръвопреливането, което би могло да спаси живота му, но религията го забранява.

Неприятният личен живот на Фиона служи като безпомощно ироничен подтекст към професионалните й решения

Корица: изд. Колибри

В практиката си Фиона е решавала десетки сложни казуси, най-вече морални такива. Като случаят със сиамските близнаци Матю и Марк, които споделят общ торс. Тъй като единият плод е по-добре развит от другия, според лекарите, до 6 месеца Матю ще загине. Когато той умре обаче, ще предизвика и смъртта на братчето си, което тяло е развито. Лондонска болница моли за разрешение да спаси Марк, който има потенциала да живее и да се развие като здраво дете, но това означава, че Матю трябва да бъде убит. Родителите на сиамските близнаци са набожни католици и според вярванията си не могат да предизвикат смъртта на единия си син, но в такъв случай осъждат и двамата да загинат. В крайна сметка, в съда Фиона успява да наложи тезата си, че в деликатния случай не става въпрос за убийството на едно дете, а за спасяване на живота на друго.

Фиона приема присърце и странния случай на Адам, за чийто живот отново се борят религия и медицина

Тя го посещава в болницата, за да се увери лично в способността му да взима решения. Между романтичното момче и зрялата жена се създава особена емоционална връзка, която ще има неочакван финал.

Точно както в популярния роман на Макюън „Събота“,

където авторът се бе подготвил отлично в сферата на неврологията, и в „Законът на детето“ той е изследвал подробно семейното право с толкова високи мощности, че историята звучи като свалена от вестникарските страници. Но не! Макюън споделя, че в основата на неговата история стоят две дела, председателствани от него във Висшия съд през 1990 година и в Апелативния през 2000 година. Въпреки това обаче героите в „Законът на детето“, техните възгледи, характерите и общественото им положение нямат нищо общо с нито една от страните в тези две дела.

Иън Макюън, роден през 1948, е най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци,

автор на над десет романа, сред които „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета“, „Неумолима любов“ „Амстердам“, „Изкупление“, „Събота“, „На плажа Чезъл“, „Солар“. Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм”. Следват три награди, сред тях и „Букър“, а романът „Изкупление“ получава 4 награди – истински рекорд. „Събота“ също е номиниран за „Букър“ и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. През 2011 г. съвсем заслужено Макюън е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Много от произведенията му са филмирани. През 2008 г. по екраните излезе и филмът „Събота“ по сценарий на Патрик Марбър.