Черво с чар от Джулия Ендерс – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

„Всеки, който ще срещнете, знае нещо, което вие не знаете!“. Крилата фраза звучи с особена сила за очарователната Джулия Ендерс, която на 24-годишна възраст успява да напише книга, превърнала се в международен бестселър, и то не любовен или фантастичен роман, а нехудожествена литература, посветена на един привидно пренебрегнат орган – червото! Младата германка насочва прожекторите към последните научни изследвания на храносмилателния тракт и разкрива пред читателите на достъпен език прелюбопитни факти, свързани с човешкото тяло. „Черво с чар“ е част от каталога на издателство „Колибри“, в превод на Лазарина Чернокожева.

Знаете ли, че слюнката всъщност е филтрирана кръв и че дневно човек произвежда между 1 и 1.5 литра слюнка?

С още стотици подобни любопитни факти прелива книгата на Ендерс, която в увлекателен и четивен стил е полезно четиво за хора от всякаква възраст. Книгата е великолепен пример за това как една високопарна материя, каквато е медицинската терминология, може да се превърне едновременно в поучителен и забавен пътеводител из дебрите на човешкия орган.

Авторката разкрива пред читателите най-съвременните данни, проучвания и доклади, така че дори и медицинските специалисти ще успеят да намерят нещо ново. В същото време тя постига сполучливо закачливо изложение на една дискретна и премълчавана тема.

Храносмилателната система и в частност червата са обект на задълбочено изучаване в последните години. И колкото повече се задълбава, толкова повече изненади изскачаха… че далеч не всичко се изчерпва със смилането на храна. Откри се невероятна връзка на практика с всяка система: черва – мозък, ендокринна система, имунитет и автоимунитет, емоции, сетива… Книгата „Черво с чар“ доказва, че здравето на този отдел е неразривно свързано със здравето на целия организъм. И колкото повече човек се отнася с уважение и внимание, толкова повече „радости“ ще жъне.

„Мръсотията е материя на грешното място“

В началото на 20 век в Европа открили, че бактериите предизвикват туберколоза. Това бил първият път, в който хората разпознали бактериите като лоши и ги заклеймили. Именно тогава се появили и забраните за плюене в училища и по улицата, за да не се разпространяват зарази, а целувките не били препоръчителни, освен ако не става въпрос за „еротично неизбежни“.

Тъй като дотогава баните били привилегия само на богатите хора, в началото на 20 век немските кожни лекари строго изисквали: „За всеки немец едно къпане всяка седмица!“. Големи фирми подемали здравни кампании, строели помещения за къпане на сътрудниците си и безплатно им раздавали сапуни и кърпи.

Чак след 1950 г. ежеседмичната баня успяла да се наложи

Средностатистическото семейство се къпело всяка събота – в една и съща вода един след друг, а в някои семейства здраво трудещият се татко влизал във ваната пръв. Първоначално личната хигиена е означавала отърваване от неприятната миризма и от видимата мръсотия, но с времето ставала все по-абстрактна. Сега изобщо не можем да си представим ежеседмичната семейна баня. Днес купуваме дезинфекциращи средства, за да изчистим нещо, което дори не можем да видим. След чистенето мястото си изглежда по същия начин, но въпреки това си струва дадените пари.

За „страховата хигиена“

При „страховата хигиена“ става въпрос за това всичко да бъде изчистено или избито. Не знаем точно какво, но си мислим за нещо лошо. Де факто обаче изчистваме абсолютно всичко: и лошото, и доброто. Този начин за поддържане на чистота не е правилният. Колкото по-високи са хигиенните стандарти в една страна, толкова повече алергии и автоимунни заболявания има там. Колкото по-стерилно е едно домакинство, толкова по-вероятно е хората в него да страдат от автоимунни заболявания и алергии. Преди 30 години всеки десети е бил алергичен към нещо – днес това е всеки трети. Същевременно броят на инфекциите не е показал видимо понижение оттогава. „Умната хигиена“ изглежда по друг начин – изследването на бактериите в нашия свят е довело до ново разбиране за чистотата. Вече не става въпрос за избиване на опасното.

Повече от 95 процента от всички бактерии на земята не ни правят нищо. Много от тях дори ни помагат. Дезинфекцията няма място в нормалното домакинство, освен ако някой в семейството е болен или кучето се е изходило на пода в хола. Ако на пода в хола се е изходило болно куче, тогава за креативността няма граници: парочистачки, наводнение със сагротан, малки огнехвъргачки… е, нещо такова може дори и да е забавно. Но ако подът е целият в отпечатъци от обувки, тогава вода и капчица препарат са достатъчни. Тази комбинация редуцира бактериите на пода до 90 процента.

Къде има най-много бактерии в кухнята?

Кухненските гъби са приятно топли, влажни и пълни с храна – перфектно за минаващия наблизо микроб. Всеки, който погледне кухненската гъба под микроскоп, иска да се свие на пода на кълбо и половин час да се люлее напред-назад. Кухненските гъби са само за груби замърсявания – препоръчително е след това да изплакнем приборите и чиниите под течаща вода. Същото се отнася и за кухненските кърпи за ръце, които са постоянно мокри. Те по-скоро служат за равномерното разпределяне на бактериите, отколкото за избърсване. Гъби и кърпи трябва добре да се изцеждат и да се оставят да се изсушат – иначе стават идеални питателни и влажни гостоприемници за бактерии.

Джулия Ендерс е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия.

Тя нашумя като учен и автор, чиято дебютна книга се превърна в абсолютен бестселър. Оригиналното издание на Черво с чар: вътрешната история на най-подценявания орган на нашето тяло излиза на немския пазар през март 2014 година. Към днешна дата от нея е реализиран тираж от над 1 милион екземпляра. Права за издаването й са продадени на над 30 страни, в т.ч. Холандия, Корея, Испания, Великобритания, Полша, Финландия, Италия, Дания, Швеция, Тайван, Гърция, Норвегия, Унгария, Португалия, Бразилия, Словакия, Франция, Китай, Чехия, Северна Америка, Сърбия, Япония, Хърватска, Латвия, Словения, Русия, Украйна, Исландия, Турция, Естония и България.