Нямате артикули в количката.

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Историята на България от недалечното минало е главен герой в третия завладяващ роман на американската писателка Елизабет Костова – „Земя на сенки”. В 500-страничния си роман авторката хвърля насред България младата американка Александра Бойд, която ще се сблъска лице в лице с неуредиците и последствията от един противоречив режим в една посткомунистическа държава. „Земя на сенки” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Надежда Розова.

Александра Бойд идва в България, за да преподава английски език, търсейки спасение от миналото, което не спира да я задушава в САЩ. След детински скандал, брат й Джак изчезва безследно по време на планински поход, и вината за смъртта му я преследва всеки изминал ден. България обаче не се оказва оазиса на нейното спокойствие, тъй като минути след кацането си на българска земя, Александра се озовава погрешка в ръце с урната с праха на непознат човек.

Има неща, които човек трябва да свърши, дори останалите да го мислят за луд

Приключението на Бойд започва, когато тя решава вместо да предаде урната с праха в полицията, да се заеме сама с издирването на хората, които й я дават без да искат. Александра наема таксиметров шофьор, който се оказва неин верен спътник по време на цялото няколкодневно приключение из България – от София до Бургас, та през обиколка на няколко китни пловдивски и родопски села.

Внимавайте с тайните! Ще се върнат да ви навредят

В „Земя на сенки” Елизабет Костова доказва таланта си да борави добре с исторически факти. Разковничето на романа е заложено в трудовите лагери, които между 1944 и 1989 година наброяват почти 100, и са обслужвали нуждите на комунистическия режим, малтретирайки жестоко сегмент от граждани, вариращи от нацистки колаборатори до лоялни комунисти, политически дисиденти и млади хора, набелязани заради дребни културни простъпки – а също и хора, арестувани по фалшиви обвинения.

Скръбта спохожда всекиго

Една от повествователните линии в „Земя на сенки” се развива по време на втората световна война. Един от главните герои бива тикнат в лагер, без съд и присъда, семейството му така и не разбира какво се случва с него, а от полицията съобщават, че е починал при неизвестни обстоятелства и тленни останки няма. Съществуването на лагерите – отчасти неизвестно за населението, се е ползвало като инструмент за налагане на контрол от страна на режима върху гражданите. В наши дни повечето лагери са потънали в отдалечените селски области, а голяма част от жертвите им са поразително непочетени.

Благодарение на редовните си посещения в България от 1989 г. насам, Елизабет Костова има изключително ясна представа за случващото се в страната ни, като в „Земя на сенки” вижданията й са предадени през погледна на нейната героиня Александра Бойд. В романа са застъпени повсеместната беднотия, корупцията в държавната администрацията, бесните улични кучета, разбитите тротоари и дори примирието на хората с привидно възмутителната ситуация.

Впечатляващи са описанията на Костова за София от царско време до сега

както и пейзажите, които тя рисува чрез словото си за китни родопски села. Умелото вплитане на интересен и добре проверен исторически бекграунд в съвременна история прави „Земя на сенки” изключително завладяващ роман, написан отлично спрямо каноните на съвременната американска проза: силен протагонист, ярки второстепенни персонажи, напрежение и обрати във фабулата, четивност на текста и препратки към миналото, подкрепени с обстойно проучване.

Литературата е сред най-добрите форми на реклама

и предвид популярността на авторката, то „Земя на сенки” е една покана за „Добре дошли” на всички чужденци в България, предвид факта, че първата книга на Елизабет Костова, „Историкът”, е преведена на над 40 езика, а „Земя на сенки” вече има своята премиера в Америка, Австралия и Нова Зеландия.

Елизабет Костова е написала романите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“, които я нареждат сред безспорните автори на бестселъри в класациите на The New York Times. Нейни разкази, есета и стихотворения са публикувани в периодични издания и антологии като The Mississippi Review, Poets & Writers Magazine, The Best American Poetry, The Michigan Quarterly, Another Chicago Magazine. Възпитаничка е на Йейл и на Мичиганския университет, където печели наградата „Хопуд“ за роман в процес на писане. Преподавател в университетски програми и семинари по творческо писане.

Съосновател в България на фондация „Елизабет Костова“, която активно стимулира и подкрепя творческите усилия на писатели и преводачи на български и английски език.