По действителен случай от Делфин дьо Виган – ревю

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Идва момент, в който всеки автор, писал за себе си или за семейството си, несъмнено е бил изкушен да пише и за след това: да разкаже за раните, за горчивината, за обвиненията в оклеветяване, за развалените отношения с фамилията. В новата си книга „По действителен случай” Делфин дьо Виган се потапя именно в тези дебри – да разкаже за последствията от успешния си роман „Силна е нощта”, в който тя описа трагичната смърт на майка си Лусил. Книгите на Делфин дьо Виган са част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Росица Ташева.

Крилатата фраза, че няма по-добър сценарист от живота тласка все повече читатели да търсят романи с етикета „по действителен случай”.

Голяма част от хората вече не очакват да им се разказват истории за приспиване или за утешение. Не ги е грижа за взаимозаменяемите персонажи, пренасяни от една книга в друга, не ги е грижа за ловко изплетените повече или по-малко правдоподобни ситуации, за които са чели вече двайсет и пет пъти. Пет пари не дават за всичко това. Читателите търсят реалното, преживяното, истината, възможността да се отъждествят с героите, сюжетът, опериран от фикция. Истинският живот! И „По действителен случай” им го предлага. Още със заглавието си. Романът е логичното и смислово продължението на „Силна е нощта”, в който психично нестабилната й майка слага край на живота.

Ти продаде майка си и това ти донесе много пари, нали?

Носи ли обаче успехът щастие?

Делфин потъва в дълбока депресия, преследват я вътрешни страхове, изолира се от целия свят, отказва да пише, бива обсебена от тайнствена приятелка, неин роднина й изпраща заплашителни писма, размиват й се действителност и фикция, докато един ден фермер не я намира полугола в крайпътната канавка, натровена с отрова за мишки.

Делфин дьо Виган си играе изключително умело с читателското въображение, лъкатушейки го между фикция и реалност.

Прозата й е толкова изчистена и убедителна, че в края на романа читателят има нужда да прочете думата „КРАЙ”, за да се отърси от това особено въздействие на писането й и да се върне обратно в живота. Но Делфин вече му е поставила един основен въпрос за размисъл: по действителен случай ли е книгата й или точно това е смисълът на литературата?! Да те излъже за няколко часа, пренасяйки те другаде, превръщайки те в един корабокрушенец в непознати земи.

Романът на Виган е пропит с философията, че бъдещето принадлежи на чувствителните хора.

След няколкомесечно лутане и тежка депресия авторката достига до заключението, че истинските творчески пориви са предшествани от тъмна нощ. В самотата на своя бит французойката осъзнава, че особено в трудните моменти малко хора са способни да ни потърсят там, където всъщност наистина се намираме.

Делфин дьо Виган, родена през 1966 година, е френска писателка, авторка на шест романа: „Дни без глад”, „Хубавите момчета”, „Една декемврийска вечер”, „Но и аз”, „Подземни часове” и „Силна е нощта”, удостоени общо със седем литературни награди. Майка на две деца, спътница на известен френски литературен критик и журналист, след като упражнява различни професии, от 2007 година насам Делфин дьо Виган живее само от перото си.