Неграмотното момиче, което можеше да смята от Юнас Юнасон – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Има ли начин Юнас Юнасон да надскочи себе си, след дебютния си роман „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”? Неминуемо силният първи роман е най-добрият тласък и подарък за един автор, но същевременно и голямо изпитание за него, ако иска да продължи да се развива в литературата. Е, въображението на шведа Юнасон очевидно е необятно, след като втората му книга „Неграмотното момиче, което можеше да смята” не отстъпва по никакви качества на първата. У нас романът е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Елена Радинска.

„Синдромът втори роман” е затрил не един и двама писатели,

които след хитов дебют разочароват публиката си и пазара. След милионите продадени копия от „Стогодишният старец”, получените награди и екранизацията на книгата читателите нетърпеливо бяха вперили поглед в следващата книга на Юнас. И тя излезе със заглавие, напълно в тертипа на автора: „Неграмотното момиче, което можеше да смята”.

Историята  проследява живота на бедната африканка Номбеко,

израсла в предградията на Йоханесбург. С типичната си ирония и тънко чувство за хумор Юнасон ни разказва за нещастния й живот – току ти стане жал и се разсмиваш от смешните детайли, които авторът вмъква и превръща драмата в блестяща комедия – как е зачената; как работи като разносвачка на кофи с лайна; как я блъска кола на тротоара и виновната е тя, защото е черна; как иска да напусне Африка, за да заживее сред бели.

Втората основна сюжетна линия в романа разглежда налудничавия живот на не по-малко налудничавия Ингмар Квист,

пренасяйки ни в Швеция. Абсурдността на героя го съпътства в живота от детството му – неговата фикс идея е да стисне ръката на шведския крал. Квист е невероятно построен забавен образ – чудак, неудачник, несретник и болезнено болен човек, който с ярката си лудост се откроява във всяко общество и присъства навсякъде по света.

Това обаче не е всичко!

Не бива да се издава повече от сюжета на „Неграмотното момиче, което можеше да смята”, тъй като линиите са много, на всеки абзац се случва нещо и на всеки абзац читателят се усмихва, че даже и смее. Всъщност се надсмиване на себе си, като част от цялата абсурдност, в която живеем, и стереотипите, на които робуваме. С романа си Юнасон повтаря за милионен път изконните правила на човешките взаимоотношения и човешкото равенство – че

глупостта не зависи от расата и че никой не избира нито къде да се роди, нито кои да са му родителите, но всеки трябва да получи своя шанс за развитие.

Безспорно за мен „Неграмотното момиче, което можеше да смята” надминава по всякакви критерии „Стогодишният старец”, и ако има читатели, неоценили дебюта на Юнас Юнасон, то със сигурност трябва да се потопят във втората му книга, защото там политиката и историческите факти не са толкова наситени, а и не на последно място, писателят показва развитие на таланта и безкрайното си въображение.

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент

шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман… и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012)