Три ябълки паднаха от небето от Нарине Абгарян – ревю

Нарине Абгарян, родена на 14 януари 1971 г. в Берд, Армения

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Невероятна, магична, умилителна, мъдра и събираща живота в себе си; даваща лъч надежда и в най-тъмния и мрачен тунел. „Три ябълки паднаха от небето” на арменската писателка Нарине Абгарян – отъждествяваща литературата, придаваща й смисъл; доказваща с прозата си фразата на Емили Дикинсън, че за далечни пътешествия няма по-добър плавателен съд от книгата. Романът на Нарине Абгарян е част от каталога на издателство „Лабиринт”, в изкусен и майсторски превод от руски на Емилия Масларова и прелестна корица на Иван Масларов.

Кое превърна „Три ябълки паднаха от небето” в една от най-търсените, обичани и препоръчвани между читателите книги за периода между 2016-а и 2017-а година? С какво романът, разказващ неволите на едни старци от сякаш забравеното и от бога планинско село Маран, докосна, разчувства и развълнува хиляди?

„Светът е малък, а ние сме големи, макар и от глупост цял живот да смятаме, че е обратното“

Романът на арменката започва с подготовката на Анатолия Севоянц да мре и ни повлича в живота й в планинското селце Маран и вековната му история, белязана от войни, опустошителен глад, земетресения и изпепеляващи жеги. Посредством живота на главната си героиня Нарине Абгарян ни запознава и с нейните роднински и съседски връзки, оплетени като дървесен корен, които характери са кой от кой по-различни и чепати, всеки носещ смирено своя кръст, преживял своята Голгота и очакващ своя край.

„Ако Бог реши да накаже някого, първото, което му взима, е умът“

Красивата корица е дело на Иван Масларов, изд. Лабиринт

Кацнало на един планински връх, селцето Маран е описано от Нарине Абгарян като невероятен арменски пасторал: сгушените малки къщички, в чиито дворове тичат кокошки, подгонени от домашното куче; плевните, пълни с добитък и зимниците с наредени под конец буркани за зимата; прекрасните и безметежни селски утрини, в които светът се радва и пее като дете, умито и нахранено след дълъг сън.

Възможно ли е да се случи нещо в село Маран, където налегнати от болежките си, старците чакат тихо последния си ден, докато ронят сълзи, държейки снимки на деца и внуци, заминали в големия град? С невероятната си история Нарине доказва, че животът е това, което ни се случва, докато ние си правим съвсем други планове.

„Три ябълки паднаха от небето” е ненатрапчиво пропита с изключително много философия и екзистенциализъм. Привидно неуки и селски хора, героите на Нарине преливат с житейска мъдрост, изстрадана и изпитана, предавана от поколение на поколение. Приведени от годините и мъката в своя живот старците от китното селце Маран продължават своята ежедневна борба, без ден почивка, защото знаят, че нищо не руши така, както безделието; който стои без работа и лентяйства, обезсмисля живота си.

„Три ябълки паднаха от небето” има качествата на роман, който достойно и заслужено може да бъде считан за модерна класика. Повествованието на Абгарян се характеризира с изключително богато слово, оригинална сюжетна нишка и вековна мъдрост, предадена на читателя през призмата на малкия човек. Защото в крайна сметка голямото чудо живот е такъв: няма рай, и ад няма; щастието е нашият рай, горестите – нашия ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.

От литературна гледна точка едно от най-големите постижения на „Три ябълки паднаха от небето” е брилянтният завършек и послесловът на авторката, които превръщат историята от магична приказка в правдив разказ за тъжното съвремие, в тъжна истина за всички нас, които си тръгваме отнякъде, без да можем един ден да се върнем и да прегърнем онези, които не са успели да ни дочакат.

Нарине Абгарян е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите ù са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо като детска писателка с автобиографичната поредица „Манюня“. Вече е издавана във Франция и Прибалтика. През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на книгата в Париж. Държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.