ТОП 7 любими книги на Книжарница Англия за 2017 г.

Н. Радев, Книжарница Англия

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Хубавата книга не е подвластна на време, преминава границите на всякакви класации, а читателската й аудитория е най-пъстрата смесица от различия и вкусови предпочитания. Хубавата книга преживява войни, забрава, преражда се и бива преоткривана ден след ден, защото тя давност няма! И въпреки че книгите не подлежат на сравнение, то всеки запален читател обича да си прави равносметка на прочетеното. А краят на годината е най-подходящият момент, в който всички ние можем да обобщим какво прочетохме през изминалите 12 месеца, кои книги ни вдъхновиха, възвисиха, промениха и оставиха незаличима следа в мислите ни!

В Книжарница Англия ние не само продаваме книги на българите във Великобритания, а и обичаме да четем: по всяко време, във всяка свободна минута. Според читателския ни дневник, за изминалата 2017-а година сме прочели точно 70 книги. И макар да беше трудно, се опитахме да изберем 7-те Най, които няма да спрем да ви препоръчваме, живот и здраве, дори и след години! Изказваме своята искрена благодарност към издателство „Колибри“, което не спря да ни подкрепя, предоставяйки ни за прочит новите си издания.

1.„Възвишение” от Милен Русков, изд. „Жанет-45”

Възвишение за българската литература! Именно така може да се опише книгата на Милен Русков – „Възвишение”, която тази година се сдоби и с брилянтна екранизация. Прочитайки последната й страница, у мен единствено се породи съжаление за отлагането прочита на книгата във времето. Романът на Русков обезсмисля полемиката за качеството на съвременната българска литература, тъй като „Възвишение” е еднозначният отговор, че в България има писатели с качества и умения в литературата, които достойно могат да застанат до световни автори, награждавани с престижни отличия. Проницателността на Милен Русков във „Възвишение” се характеризира с изграждането на изключително автентични и живи български герои, събрали в себе си планината положителни и отрицателни привички на нашенеца. Полувъзрожденският, полуизмисленият език, на който е написана книгата, е свидетелство за креативността на автора и трудолюбието му над десетки стари източници, от които той е заимствал изказ, диалект, думи. „Възвишение” е отлично завършен роман във всеки един аспект, придаващ неизказано, но ярко философско послание за екзистенциални теми като живота на индивида (самостоятелно и в дружина), свободата, алчността и глупостта.

2. „Да дойдеш на света” и „Прелест” от Маргарет Мацантини, изд. „Колибри”

Кое прави книгите на Маргарет Мацантини толкова вълнуващи и запомнящи се? С творчеството си от близо 10 романа италианката с ирландски корени доказа, че писателският й талант да влиза под кожата на измислените от нея герои, е безбрежен. С всяка следваща книга Мацантини се проявява като изкусен познавач в детайли на човешката душа. Както в „Да дойдеш на света”, където авторката (в живота – майка) изрази блестящо терзанията на яловата жена, то в издадения у нас тази година роман – „Прелест”, тя води повествованието от името на мъж, влюбен в мъж.

Чрез красивото си слово, сякаш типично за всичко произлязло изпод небето на Италия, в романите си Маргарет Мацантини разказва вълнуващи истории през погледа на обикновените италианци. С непоправимия си разпознаваем и елегантен стил на писане, съдържащ в себе си италианската романтика, писателката застъпва в книгите си темите за лъжата и последствията, за тайните, войната, любовта, човешката самота, създаването на семейство, търсенето на сродна душа, отчуждението, емпатията, нуждата да бъдеш себе си в безмилостно жестока среда.

3.  „Три ябълки паднаха от небето” от Нарине Абгарян, изд. „Лабиринт”

„Три ябълки паднаха от небето” на арменската писателка Нарине Абгарян отъждествява литературата, придава й смисъл; доказва с прозата си фразата на Емили Дикинсън, че за далечни пътешествия няма по-добър плавателен съд от книгата. Романът на Нарине Абгарян е в изкусен и майсторски превод от руски на Емилия Масларова и прелестна корица на Иван Масларов. „Три ябълки паднаха от небето” има качествата на роман, който достойно и заслужено може да бъде считан за модерна класика. Повествованието на Абгарян се характеризира с изключително богато слово, оригинална сюжетна нишка и вековна мъдрост, предадена на читателя през призмата на малкия човек. Защото в крайна сметка голямото чудо живот е такъв: няма рай, и ад няма; щастието е нашият рай, горестите – нашия ад. От литературна гледна точка едно от най-големите постижения на „Три ябълки паднаха от небето” е брилянтният завършек и послесловът на авторката, които превръщат историята от магична приказка в правдив разказ за тъжното съвремие, в тъжна истина за всички нас, които си тръгваме отнякъде, без да можем един ден да се върнем и да прегърнем онези, които не са успели да ни дочакат.

4. „Казусът Кукоцки” от Людмила Улица, изд. „Колибри”

Людмила Улицка е сред най-силните, мощни и правдиви гласове на съвременна Русия. Чрез прозата си писателката умело успява да изрази бунта си срещу неправдите, както в настоящето, така и в бурното минало на страната, което редовно й създава проблеми с властимащите; а от своя страна това е показателно за обхвата на повествованието й и сериозността му. „Казусът Кукоцки” е епичен роман с невероятен исторически бекграунд, своеобразна семейна сага, в чийто център е драматичната история на руския професор Павел Кукоцки – потомствен лекар гинеколог с изключителна дарба, всекидневно изправен пред битката между смъртта и живота. Действието се развива в мащабна историческа рамка и във фокуса му попадат двете световни войни, последните години на сталинизма, разгромът на генетиката, съветските лагери, размразяването по времето на Хрушчов – исторически събития и процеси, осмислени като първопричина за необратимото разрушаване на вътрешния свят на човека. Това е роман за любовта, загубата и самотата, за различните видове бягства на личността, за мрачните ритуали на властничеството, приемани без съпротива, за съдбата на Русия. В него звучат вечните екзистенциални въпроси: докъде се простират пределите на човешката свобода; къде е границата между страха и достойнството; възможно ли е да се спасим от съучастието в сътворяването на злото?

5. „Мираж” от Дъглас Кенеди, изд. „Колибри”

Кога очите ни действително са напълно отворени? Около този екзистенциален въпрос се завърта интригата в романа на Дъглас Кенеди – „Мираж“, в който главните герои – художникът Пол и съпругата му Робин, биват изгубени в пустинята Сахара. Дъглас Кенеди притежава невероятната способност да грабва читателското внимание от първата страница и да изненадва ред след ред с перфектно изградена фабула, насред чието повествование се открояват дълбоки психологически образи. Обратите в „Мираж“ са непредвидими, а романът сякаш е една безкрайна кулминация с невероятно темпо и брилянтен завършек. Книгата е напълно готова за големия екран, събрала в себе си есенцията на Мароко и тази на копнеещото за любов човешко съзнание.

6. „Падение и спасение” от Весела Тотева, изд. „Жанет-45”

Способни ли сме да признаем пред себе си собствените си грехове? А пред семейството и приятелите ни? А какво остава да се разкрием пред всеки, знаейки, че сме стигнали дъното? Поради безброй стереотипи, комплекси и стигми мнозина не обичат да говорят за проблемите си, страхувайки се, че ще бъдат отхвърлени, неразбрани, сочени. Журналистката и тв продуцент Весела Тотева обаче не е от тях, тъй като в книгата си „Падение и спасение” тя събира смелост да излее на белия лист мрачното си минало, свързано с хероинова зависимост. С талантливото си перо на дългогодишен журналист, Тотева ще ви въвлече във водовъртежа, в който хероинът аха да я удави преди години. Тя разсъждава над един от най-важните въпроси, чиито отговор търси всеки зависим сам за себе си: „Ти защо започна да се друсаш?”. След лесното начало да започнеш и да се хванеш на кукичката, авторката повежда читателя към пристрастеността и невъобразимите й симптоми: изгарящата болка на всяка част от тялото ти да поемеш поредната си доза, отхвърлянето на любовта и близките ти, загърбването на всичко, което до вчера е имало смисъл в живота ти. Макар в световен мащаб в литературата жанрът изповед да е изключително популярен, то книгата на Весела Тотева е първенец у нас, едва през 2016-а година, когато някой автор се осмелява да разкрие детайлно съдбата си и да проговори за миналото. „Падение и спасение” е сред романите, на чиято корица можем спокойно да лепнем огромния етикет „Преживяно” и книгата да се превърне в световен бестселър и то напълно заслужено! Нали помните всичките онези интересни истории за поробени жени в Близкия Изток, отвлечени деца, мемоарите на арабски принцеси и преборилите тежки заболявания и зависимости хора. Да, тези произведения са далеч от класиката и литературните величини, но точно те обогатяват общата ни култура и мирогледа, позволяват ни да надникнем в чуждия живот и посредством тях съпреживяваме чужди съдби, вадим си поуки и в не малко случи ни предпазват от грешки.

7. Биографичната книга на Харуки Мураками, изд. „Колибри”

След издадени повече от 15 романа Харуки Мураками повдига завесата на ума и сърцето си в автобиографичната си книга „За какво говоря, когато говоря за бягането”. Известен с желанието си да бъде сам и да не излага животът си на показ, близо 10 години Харуки описва ежедневието си, сравнявайки го с бягането. Това е обаче не е типичната автобиография, това по-скоро са частични мемоари, засягащи зрялата възраст на Мураками. Изключвайки подробности от жизнения му път, в книгата си Харуки успява да предаде по най-деликатния и фин начин есенцията на живота си, излагайки пред читателите своите чувства, страхове и комплекси.

Житейският път на Мураками е повече от впечатляващ. Израснал в семейство от средната класа, през целия си живот той се е борел сам. Работил е различни професии, отваря бар, който менажира сам и успява да разработи като печеливш бизнес, докато един ден не се посвещава на писането и то след като се вдъхновява за роман по време на футболен мач. Харуки се прибира вкъщи, пише първия си ръкопис и го изпраща на конкурс за млади таланти до 30 годишна възраст. Минават месеци и романът му излиза в Япония, печели дори критиката. Мураками решава, че писането му е призвание и затваря печелившото си заведение, за да се затвори вкъщи и да се отдаде на самотата и писането.