Зулейха отваря очи от Гузел Яхина – ревю

Гузел Яхина

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Трудно е да се повярва, че романът „Зулейха отваря очи” на руската писателка Гузел Яхуна е дебют, заради изключително професионално свършената работа, но и дълбоко завладяващата история, изпълнена с изтънчена палитра от чувства. „Зулейха отваря очи” е многопластов и пищен роман, напълно заслужаващ всички овации и награди, които е обрал бързо след публикуването си в Русия. За по-малко от 2 години книгата е преведена на 16 езика и е издадена в 24 държави. „Зулейха отваря очи” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод на Ася Григорова.

Какво вижда Зулейха, когато отвори очи?

Действието на романа започва в затънтено татарско селце, където Зулейха отваря очите си в утрото на зимен ден. Студ е сковал земята. С изключително богат и приказен език Гузел Яхина ни потапя в пасторалния живот на 30-годишната татарка, която живее под строгата опека на възрастния си съпруг Муртаза и стогодишната му майка с изразяващо същността й име – Вампирица. В дома си Зулейха е чужд човек – сляпата й свекърва я презира, копае й гроб, мъжът й е недоволен от нея, че винаги забременява с момичета, които малко след раждането умират. Един ден Зулейха се пита: „Ще изляза ли някога от село?”.

Работата гони скръбта

Романът на Гузел Яхина блести с автентичност и отлично познаване на селския бит. С пот на челото, крехката Зулейха се труди от сутрин до вечер, грижейки се за цялата покъщнина, носейки дърва от гората, обгрижвайки с любов семейното стопанство – кравичката, кончето, зайчетата. Докато един ден Партията нахлува в живота й и го преобръща из основи. Съпругът на Зулейха бива убит пред очите й, цялата им собственост е отнета, а самата тя, с още десетки селяни, потегля по своя дълъг и тежък път към трудовия лагер край река Ангара.

Корица на изд. Колибри

Зулейха бива наблъскана в тесни вагони с още стотици разкулачени, които шест месеца прекосяват Русия, за да стигнат до необитаемите райони на СССР: Сибир, Казахстан и Алтай, където се основават трудовите лагери на 30 януари 1930 година. И именно сякаш пътуването отваря очите на Зулейха, когато във вагона с разкулачени селяни тя среща лекари, поети, университетски преподаватели. Всички те, „безполезните”, според властта, прекарват шестмесечна агония – глад, студ, болести и безкрайни смъртни случаи. Напът за Ангара само най-силният може да оцелее, където ги очакват несигурност и безнадеждност… Страшно е дори да се опитаме да си представим как би могъл да се чувства човек, който е бил хвърлен насред тайгата в коварна зима – мизерстващ, заобиколен от безпомощни болни хора.

Между фикцията и реалността

Романът на Гузел Яхина е толкова автентичен и правдоподобен, че мнозина биха се запитали каква част от него е фикция и каква се базира на действителни факти? Авторката споделя, че книгата не е биографична, но голяма част от повествованието е вдъхновено от живота на баба й, която е преживяла разкулачването. От нейните спомени Гузел взема описанията за мъчителното пътуване от татарското село през Казан до река Ангара – затънтено място в тайгата, където запращат кулаците без средства за съществуване. Останалите пасажи в книгата са художествена измислица, почерпена по-скоро от мемоарите на хора, които са разкулачени, преселени и минали през ГУЛАГ.

Фокусът в „Зулейха отваря очи” е един от най-тежките и срамни периоди в историята на Русия – 30-те години на двадесети век. Това е време, в което се случват поредици от трагедии, време на болезнени социални травми. Тези травми са белязали живота на поколения руснаци до днес. В книгата са застъпени още темите за всяването на страх, насилието, класовата вражда, темата за отношението между държавата и личността, както и темата за историческата памет, за взаимодействието между миналото и настоящето.

От камбаните ще изковем трактори

„Зулейха отваря очи” е също и културен калейдоскоп, който показва огромните различия от религии и порядки на територията на Русия. Мюсюлманката Зулейха попада в любовен плен на комунист, който претопява камбани, за да стори техника за колективизацията.

Повествованието на Гузел Яхина е великолепно и притежава основното качество на истинската литература – стига право до сърцето. Разказът за съдбата на татарската селянка, в прегръдките на безкрайната зимна руска пустош, се отличава с истинност, достоверност и невероятна историческа подготовка. Авторката връща читателя към словесността на точното наблюдение, тънката психология и най-важното, към онази любов, без която дори най-талантливите писатели се превръщат в студени регистратори на болестите на времето.

Руската корица на „Зулейха отваря очи“

Романът на Гузел Яхина е женски.

За женската сила и женската слабост, за святото майчинство, но не на фона на английска детска стая, а на фона на трудовия лагер, на този адски резерват, измислен от един от най-големите злодеи на човечеството.

Крайният резултат на романа „Зулейха отваря очи” е съвършен – разказът е изграден с божествено красив език, стилът се преплита от магически реализъм в описание на действителни пейзажи. Първата глава – „Мократа кокошка”, е феноменална!

В тази книга животът се усеща, характерът и душата се разпознават! „Зулейха отваря очи” е невероятен роман за смъртта, загубата, унижението и страхът. Това произведение е изкуство!

Гузел Яхина е родена в гр. Казан през 1977 г. Завършва Факултета по чужди езици към Казанския държавен педагогически институт и Факултета за сценаристи към Московското училище за кино. От 1999 г. живее в Москва, където работи в областта на маркетинга и рекламата. Дебютният й роман «Зулейха отваря очи» (2015) се превръща в литературна сензация. За него никому неизвестната дотогава писателка получава цели три от най-престижните литературни отличия в Русия за 2015 г.: националните награди „Большая книга“, „Ясная поляна“ и „Книга года“ – небивало до този момент постижение. Романът отнася и наградата „Сирано“ на френското издание Le Courrier de Russie. Правата за издаване на романа са откупени в над 24 страни.