Цитати от Дан Браун

Дан Браун е известен американски писател на трилъри. Най-четените му романи са „Шифърът на Леонардо”, „Шестото клеймо”, „Изгубеният символ” и „Произход”. Често е критикуван от радикални последователи на християнството. Книгите са му преведени на 51 езика по целия свят. Роден е на 22 юни 1964 г. в Ексътър, Ню Хампшър и е най-възрастния от три деца. Неговата майка Констанс (Conny) е професионален музикант, тя свири на орган в църква. Дан Браун се дипломира през 1982 година в колежа Амхърст където е бил член на Psi Upsilon братство.

Браун се премества от родния си град в Ню Хампшър през 1993 година. „Цифрова крепост” е била публикувана през 1998 година. Романът няма голям успех с тираж едва 10 000 копия. Но идва ред на „Шифърът на Леонардо”, който се превръща в бестселър и е една от най-популярните книги на всички времена с повече от 81 милиона продадени копия до 2010 г. По книгата е създаден и филм който също става много популярен. От „Изгубеният символ” пък са продадени 1 млн. копия само първия ден след излизането на книгата на пазара, което я превръща в абсолютен рекордьор в света за всички времена в това отношение, като цели 6,5 млн. екземпляра е само първия тираж (5 млн. в Северна Америка и 1,5 млн. във Великобритания)

Редакцията на „Книжарница Англия” подбра няколко от най-вдъхновяващите цитата из книгите на Дан Браун. Всичките те са налични за поръчка при нас!

„Изглежда, отхапаното от Ева парченце ябълка беше дълг, който жените бяха обречени да изплащат вечно.”

„Да не осъзнаваш смисъла на живота, е все едно да обикаляш из огромна библиотека, но без да докосваш книгите!”

„Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било, за идея просто, защото ми изглежда странна.”

„Няма нищо по‑креативно и по‑разрушително, от великолепен ум с цел.”

„Малко вяра и човек може да направи истински чудеса. Съвсем малко вяра…”

„Невъзможното е опасна психическа нагласа, която често преобразува измамните предубеждения в доказани истини.”

„Никое добро дело не остава ненаказано.”

„Потънала в блаженството в пашкула на прегръдката му, имам чувството, че всичко на този свят най-сетне е наред, и зная, че животът ми има цел. Открих Любовта. И ще я следвам навсякъде.”

„Времето е река… и книгите са кораби. Много томове потеглят по течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците и. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове.”

„Страхът, знаеше той, бе негов съюзник. Страхът омаломощава по-бързо от всяко оръжие.”

„Не ми е известен начин да принудя човек да повярва в нещо, в което не иска да повярва.”

„ …разбираше, подобно на древните, че ангелите и демоните са едно и също, взаимозаменяеми архетипи, въпрос единствено на полярност: ангелът-хранител, който побеждава врага ти в битка, се възприема от същия този враг като демон-унищожител.”

„Технологиите на всяко следващо поколение опровергават откритията на предишното. И така беше продължавало през вековете. Колкото повече научаваше човек, толкова повече осъзнаваше колко малко знае.”

„Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни… може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас… вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме… разпознаваме я… като нещо, което вече е в нас.”

„Прости им, ще речете, защото не знаят какво правят. Но в историята настъпва момент, в който невежеството става непростимо престъпление… момент, в който единствено мъдростта има правото да опрощава.”

„Лудостта поражда лудост.”

„Отрицанието е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини, по които можем да умрем. Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме или да си платим данъците. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове, бързо ги отмахваме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.”

„Разбери ме. Не можем да си позволим частни самолети за автори на трудове по история на религиите. Ако смяташ да пишеш „Петдесет нюанса иконография“, може да поговорим отново.”

„Но повярвай ми, просто защото човешкият ум не може да си представи нещо… не означава, че то не може да се случи.”

„Често изключителните умове, които могат да се фокусират повече от всички останали, го правят за сметка на емоционалната си зрялост.”