
Магда Сабо, (1917–2007)
Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com
Какво може да крие зад вратата си възрастна унгарска прислужница, която един ден получава поканата да чисти дома на млада писателка? Ако смятате, че сте добре запознати с литературния пейзаж в Източна Европа, то „Вратата” на Магда Сабо ще ви накара да размислите, тъй като шедьовърът й изповед се появява на български език 30 години след излизането си в Унгария. „Вратата” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Нели Димова.
„Вратата” е роман, на чиято повърхност сякаш нищо не се случва, но в дълбините му авторката разкрива детайлно удивителните отношения между две жени – неграмотната икономка Емеренц и писателката Магда, която я наема да се грижи за дома й (в свои интервюта през годините, Сабо разкрива, че фрагменти от историята са биографични, бел. ред.)
Емеренц познаваше два вида хора: такива, които метат, и такива, които не метат
Емеренц влиза в живота на Магда и нейния съпруг, скоро след като те са се преместили в нов голям апартамент, през 60-те години на комунистическа Унгария. Макар прислуга, именно Емеренц избира да работи за Магда, заявявайки й, че: „Не пера бельото на кого да е”. Така в центъра на романа си, писателката поставя една стара прислужница, която е необикновено силна и колосална личност. Емеренц може да комуникира с животни, както никой друг, има магнетическата сила да привлече или осъди съществата около нея, според нейните вярвания, настроения и капризи.
Кой не е самотен, кажете ми?
Силата на Емеренц е внушителна, въпреки напредналата й възраст. В допълнение на къщната работа тя рине снега на улицата, на която живее, макар да е заобиколена от още 11 домакинства. Животните от всякакъв вид я обожават, хората в квартала разчитат на нея, търсят я и са благодарни за отзивчивостта й. Но въпреки цялата топлота и любов, които получава тя, Емеренц остава строга, дистанцирана, животът й сякаш е преминал в самота.
Въпреки големите си различия, след дългогодишен контакт и серия от размени, емоционални и материални, домашната прислуга и писателката, се сближават. Емеренц е опора на Магда в борбата с тежката болест на съпруга й.
Какво се крие зад вратата?
Най-голямата интимност, която Емеренц споделя с Магда, е да й позволи да пресече прага на своя дом, за да стане свидетел на нейните тайни. Това е уникална привилегия. Старата прислужница никога не е позволява никому да прекрачи прага на вратата й, заради което в квартала й се носят какви ли не слухове. „Ще видите нещо, което никой не е виждал”, обяснява тя, „и никой няма да го направи, докато не ме погребат. Но нямам нищо друго, което бихте оценили, така че ще ви дам единственото, което имам”
Характерът на Емеренц е толкова силен, че успява да отблъсне на заден план другата жена в романа – писателката, която разказва историята. В един момент тя се оказва подчинена на своя стар слуга. „Вратата” започва с името на Емеренц, а разказващата историята Магда, се споменава едва във финала на повествованието.
Просто наблюдател ли е Магда и наистина ли е подчинена на Емеренц? Защото още в завръзката на романа, тя споделя: „Аз убих Емеренц”. Именно студеното начало подсказва предстоящите отношения между две същества, които Вратата отделя.
Магда Сабо (1917–2007) е една от най-обичаните и превеждани унгарски писателки. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата. Семейните тайни, женските съдби, загадъчният емоционален свят в ежедневните взаимоотношения са постоянни мотиви в творбите й. Носител е на най-престижната унгарска литературна награда „Кошут“ (1978).