Безмълвният дом от Орхан Памук – ревю

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Писан в периода между 1980 и 1983 година, вторият роман на Орхан Памук – „Безмълвният дом”, е актуален повече от всякога за случващото се в днешна Турция. На фона на изнурено семейство, Нобеловият лауреат за литература разглежда под микроскоп основните проблеми, които според него спъват турците към мечтания от тях прогрес. У нас книгата е част от каталога на издателство „Еднорог”, в превод на Розия Самуилова.

„Безмълвният дом” е всичко друго, но не и безмълвен,

защото страница след страница писателят сякаш говори от името на огромна част от обществото в Турция, която мечтае страната им да поеме към Запада, да хвърли фесовете, да обърне гръб на полумесеца. Сякаш ще се окаже вярно, че смелостта принадлежи на младостта, тъй като още във втория си роман, Памук си позволява разпространение на идеологии, които не всички писатели, особено в днешна цензурна Турция, биха внедрили в повествованието си.

„Безмълвният дом” по своему е семейна сага, изключително разпознаваем турски роман, написан в стилистиката на съвременната турска литература, включвайки като основна идея в себе си политическото и класово разделение в обществото през 70-те и 80-те. Книгата е разделена на 32 глави, разказани от първо лице на героите. Сюжетът на романа е базиран в покрайнините на Истанбул, където вечно недоволната възрастна вдовица Фатма посреща за лятото своите внуци: Метин, мечтаещ да стане част от американското общество; Фарук, който търси чумата в историята на Турция, и Нилгюн, която е запалена по левите идеи.

В тишината на своя тих дом Фатма чува гласове от миналото, които до последния й дъх ще я терзаят, ще трият сол в раните й и тя ще е косвена жертва на грешките на своя съпруг, съжителствайки с джуджето копеле, което той й е завещал. В главите, в които повествованието се води от нейно лице, гласност има най-вече покойният й мъж Селяхаттин – приживе първо лекар, а след това целеустремен ентусиаст да промени турското общество, посредством своята енциклопедия, която така и не успява да довърши, тъй като алкохолът довършва него.

Селяхаттин отказва да практикува професията си на лекар, след като на няколко пъти при него идват жени с вагинални проблеми и по религиозни причини отказват да се съблекат пред него.

„Какъв Аллах, Аллах не съществува, Аллах умря! Глупав селянино, кажи поне ти на съпругата си да си разтвори дрехата! Хубаво, щом няма да се съблича, няма да я преглеждам, махайте се, няма да се прекланям пред вашата тъпа и сляпа вяра, до един са ви убедили в измамата за Аллах. Ще завърша моята четирийсет и осем томна енциклопедия, ще съм изразил всички основни идеи и термини, които трябва да бъдат изречени в Изтока: с един замах ще запълня невероятната мисловна пустота всички ще бъдат зашеметени, вестникарчетата ще продават моята енциклопедия на моста Галата”.

За несъществуването на Аллах, но живота според неговите канони, които възпират развитието на човечеството, Памук изразява смела гневност и това е красноречивият отговор защо в родината си той не е пророк и често си има проблеми с фанатиците.

„Истините се откриват само веднъж: и във Франция небето е синьо, и в Ню Йорк смокиновите дървета дават своите плодове през август; кълна се, че и днес в Китай от кокошите яйца се излюпват пиленца, както се излюпват в нашия курник в Турция, че ако в Лондон машините се въртят с водна пара, те и тук се въртят по същия начин, че ако Господ го няма в Париж, го няма и тук, и че човек навсякъде е еднакъв и равнопоставен, че най-хубавото нещо е републиката и че първоосновата на всяко нещо е науката.”

Като типична турска сага, в „Безмълвния дом” има и любов, и изневери. И в ранното си творчество Памук не пропуска да обърне внимание на отритнатите от обществото хора и да разгледа детайлно мъката, която се е загнездила в душите им. В младостта си енциклопедистът Селяхаттин изневерява на Фатма с домашната прислужница, която го дарява с две деца – джуджето Реджеб и куция продавач на лотарийни билети Исмаил. Реджеб преодолява физическия си недъг, но така не успява да преодолее и психологическия недъг у другите хора.

„Млъкнаха: май този път не защото не можаха да се разберат, а защото разбираха неразбираемостта на онова, което разбираха. Ако две съответстващи си личности мълчат заедно, понякога това мълчание става по-разбираемо от съответното му говорене.”

От минарето на своя интелект, в книгата си Памук публикува и два изключително интересни и даващи поле за размисъл списъци за Турция – единият за нещата, които са в повече на страната, и друг – за нещата, които са в недостиг.

„Списък на нещата, които са в недостиг: науката, шапката, картината, търговията, подводницата, буржоазията, изобразителното изкуство, шахът, зоологическата градина, фабриката, професорът, дисциплината, математиката, книгата, принципът, консервата, свободата”.

Хората с афинитет, дори туристически към Турция, исляма и Близкия изток

неминуемо с усмивка и разсъдък биха погледнали над вече изброеното! Далеч по-интересното обаче предстои – в списъка на нещата, които са в повече от необходимото в Турция: мъжът, селянинът, чиновникът, мюсюлманинът, войникът, жената, кафето, привилегията, мързелът, нахалството, подкупът, разплутостта, страхът, минарето, честта, котката, гостенинът, просякът, чесънът, лукът, прислужницата, занаятчията, имамът.

Писана преди повече от 30 години „Безмълвният дом” и до днес е един силен вик на Памук за нуждата от наука в световен мащаб,

макар романът да е локално базиран. По време на цялото повествование Памук кара героите си да откъснат диаманта на познанието от дървото в рая и макар да се гърчат в мъки, един ден те ще бъдат свободни и ще изградят действителен рай на този свят, а не религиозен.

В заключение, „Безмълвният дом” е първата сериозна стъпка на Орхан Памук не толкова като вероотстъпник, а като човек осъзнал силата на религията над простия човек. Чрез формата на романа турчинът хули слепите фанатици и показва, че противоположният път на религията е науката, позволявайки си да нихилизира богове, догми и свещени текстове. Почитателите на трийсет и кусур годишното творчество на Орхан Памук нямат нужда от излишни обяснения и доказателства защо един от най-великите съвременни автори каза преди време: „Има много гордост в решението ми да не вярвам в Бог”.