Яж, моли се и обичай от Елизабет Гилбърт – цитати

Има моменти, когато се изгубваме, търсим се и се намираме по криволичещите пътища, опитвайки се да решим сложните житейски уравнения, чийто отговори все не излизат. И точно когато си мислим, че животът ни е спрял на едно място се случва нещо, което ни кара да тръгнем напред, по пътя… към щастието, което ни чака изад ъгъла. За да ни се случи. Кой е пътят ни? Какви са целите ни? Какво ни прави щастливи? Кои са важните неща? Това са въпросите, на които дава отговор Елизабет Гилбърт в своята книга „Яж, моли се и обичай”. Ето няколко любими цитата, които ни карат да се усмихваме и да вървим напред – по пътя към Щастието – Една красива история за откриването на най-красивата любов – тази към теб самия!

• Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш.
• За да опознаем Бога, е нужно да се отречем само от едно — усещането за собственото си разделение с Бога.
• Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си. Това е единственото, над което трябва да упражняваш контрол.
• Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.
• Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище – твоето съвършенство – вече е вътре в теб. Но за да го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето.
• В желанието си да бъдем обичани, ние създаваме определени характеристики на партньора си, такива, каквито имаме нужда да бъдат, а след това сме разочаровани, когато той откаже да играе ролята, която сме му отредили.
• Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите, даже когато кризата е отминала, — това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага.
• Хората мислят, че сродната ти душа е твоята перфектна половинка. Това е, което всички искат. Но истината е, че сродната ти душа е твоето огледало. Човекът, който ти показва истинската ти същност и всичко в нея, което те дърпа назад. Човекът, който те кара да обърнеш внимание на себе си, за да може да промениш живота си.
• Бог живее в теб, Бог — това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа, как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб, съответства на идиотските представи за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност. На всички нас кой знае защо ни се струва, че за да станем просветени е необходимо да внесем драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност.
• Балансът означава да не допускаш някой да те обича по-малко, отколкото ти самата се обичаш.
• Хубаво е да имаш разбито сърце. Това означава, че си се опитал.
• Намери човека, когото би могла да обикнеш. Изчакай толкова, колкото е необходимо да се заличат раните, но после все пак пусни някого в сърцето си. Не превръщай живота си в паметник на Дейвид или бившия си мъж.“
• Разрухата е подарък. Тя е пътят към трансформацията.
• В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията (випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.
• Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си. Това е единственото, над което трябва да упражняваш контрол.
  

  Джулия Робъртс в знаменит кадър от телевизионната адаптация на „Яж, моли се и обичай“

• В края на краищата ти си онова, което мислиш. Чувствата ти робуват на мислите, а ти робуваш на чувствата си.
• Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш.
• Лесно е да се молиш, когато си отчаян. Но да продължиш да се молиш, когато кризата ти отмине, това е процес, който помага на душата да се задържи за постигнатото.
• Усмихвайте се с лицето и ума си и добрата енергия ще дойде и ще изчисти цялата лоша енергия от вас.
• Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище – твоето съвършенство – вече е вътре в теб. Но за да го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето.
• В един момент, трябва да се освободиш от всичко, което те мъчи, да седнеш спокойно и да дадеш възможност на радостта да дойде при теб.
• Ние не осъзнаваме, но някъде вътре в нас се крие нашата същност, която е във вечен мир
• В свят, изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата. Само високите творчески постижения не могат да бъдат покварени. Удоволствието не може да бъде спазарено.
• А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко.
• Йогите обаче смятат, че човешкият живот е много специална възможност, защото само в човешко тяло и само с човешки разум можеш да осъзнаеш Бог. Репите, дървениците, коралите никога няма да имат шанс да разберат кои са всъщност. Но ние имаме този шанс.
• Точно както в литературното произведение съществува буквална истина и художествена истина, човешкото създание притежава буквална анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата – не. Едната е направена от кости, зъби и плът, а другата – от енергия, памет и вяра. Но и двете еднакво са истина.
• Съдбата според мен също е взаимоотношение – игра между божествената милост и личното доброволно усилие. Върху половината нямаш контрол, половината е абсолютно в твои ръце и действията ти ще имат значителни последствия. Човекът нито е изцяло марионетка в ръцете на боговете, нито пък властва изцяло над съдбата си; по малко е и от двете.
• Галопираме през живота си като циркови артисти, които балансират върху два препускащи един до друг коня – единият крак е върху коня, наречен „съдба“, а другият – върху коня „свободна воля“. Въпросът, който трябва да си задаваш всеки ден е: различавам ли двата коня? За кой кон трябва да спра да се притеснявам, защото не е под моя контрол, и кой да насочвам с голямо внимание?
• Мислите ми са станали като стари съседи, малко досадни, но в края на краищата доста мили – господин и госпожа Бъбривци и трите им деца Дрън, Дрън и Дрън.
• Венеция изглежда е чудесно място да умреш от бавна, алкохолна смърт или да изгубиш любим човек, или да изгубиш оръжието на убийството, с което любимият човек бил погубен. Като гледам Венеция, се радвам, че избрах да живея в Рим. Не мисля, че тук щях да захвърля антидепресантите толкова бързо. Венеция е хубава, но както е хубав филм на Бергман; можеш да й се възхищаваш, но всъщност не искаш да живееш в нея.
• Мисля, че хората имат деца по всякакви причини – понякога заради истинско желание да отгледат и да видят как израства живот, понякога поради липса на избор, друг път, за да задържат партньора си или да оставят наследник, а в някои случаи изобщо не го обмислят. Не всички причини да имаш деца са еднакви и не всички са непременно самопожертвователни. Както и не всички причини да нямаш деца са еднакви. Нито пък всички са егоистични.
• Но толкова ли е лошо да се живее по този начин известно време? Само за няколко месеца от един цял човешки живот, толкова ли е лошо да пътуваш и да не те вълнува нищо повече от това какво ще бъде следващото ти ядене? Или да научиш нов език с единствената цел да го чуеш как звучи от собствената ти уста. Или да заспиш посред бял ден, под слънцето, слушайки ромоленето на любимия си фонтан? И така и на следващия ден?