Гениалната приятелка от Елена Феранте – ревю

Корицата на италианското издание на „Гениалната приятелка“

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Литературен триумф и шедьовър на модерната проза са възможно най-точните определения за завладяващата история, сътворена изпод перото на Елена Феранте – „Гениалната приятелка”, отлична първа част от така наречената Неаполитанска четирилогия. Подобни книги, гениални от първата до последната страница и обсебващи читателското внимание със своята история, се раждат все по-рядко в литературния свят, а именно това прави треската по творчеството на Феранте напълно основателна: литературни колоси като Джонатан Франзен и влиятелни политици като Хилъри Клинтън не крият пристрастяването си към Неаполитанските романи. „Гениалната приятелка” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод на Вера Петрова.

Романът започва с внезапното изчезване на Лила Черуло, което стряска всичките й близки и роднини, но не и най-добрата й приятелка през последните шест десетилетия – Елена Греко. За последната, която е и разказвач на историята в книгата, не е мистерия изчезването на Лила: поне от три десетилетия тя й повтаряла, че иска да изчезне, без да оставя следи, но не става дума за самоубийство. Целта й винаги е била друга: да се изпари, всяка нейна клетка да се разтвори във въздуха. Само че Елена я познава много добре още от ранните детски години, в които пътищата им се пресичат съдбоносно. Ще допусне ли Елена да изчезне гениалната й приятелка?

Действието на романа е ситуирано в покрайнините на Неапол, в краен бедняшки квартал, през 50-те и 60-те години на миналия век. Феранте построява пред читателя една невероятно реалистична и жива картина на предградията. Неапол всъщност е главен герой в тетралогията на писателката, за която единствено се знае, че е родом от града и очевидно го познава отлично, което придава изключителна автентичност на събитията.

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. „Колибри“

Детството на Лила и Елена е пъстро, каквото е и приятелството им. Привързани силно една към друга, любовта им често преминава в омраза, завист и съревнование чисто по детски: коя има по-висока оценка, коя е по-хубава, чие бъдеще ще бъде леко. Възможно ли е обаче в любовта и в приятелството двете страни да се отдават поравно? Елена се страхува, че ако изпусне късчета от живота на Лила, нейният ще загуби плътност и център. Недоизказаните думи между двете пораждат съмнения за силната им връзка – в юношеството Лила, която ужким се развива по-късно, всъщност първа тръгва по своя път, намира си любим, зарязва училището, подготвя сватба. Между нея и Елена се създава пропаст, която привидно няма прескачане. Елена започва да усеща тежестта на самотата върху себе си – дългогодишното приятелство е приключило, тя е заменена от мъж, чувства се дори предадена, докато един ден Лила не й споделя: „Теб обичам повече от всички – от родителите ми, от него”.

„Гениалната приятелка” е един от най-хубавите психологически портрети на нуждата човек да има приятел. Портиерската дъщеря Елена е поставена в позицията на зависимата, на слабата. Дали тази нейна крещяща нужда не е породена от дълбоката омраза към куцата й майка с кривогледо око?

Героите в „Гениалната приятелка” са привидно много. Проследява се живота на няколко многодетни фамилии в квартала, все от бедната класа, отрудени и обикновени хора: портиери, зарзаватчии, обущари, месари, сладкари, железничари. Образите на Феранте са изключително оригинални и колоритни – досущ като проснатото по балконите на Неапол пране. В епицентъра на романа обаче са децата и тяхното израстване като личности в една изключително ограничена среда: с парцаливите си дрехи и скъсани обувки те сами опознават света и се учат на принципи и морал, докато родителите им са приведени над занаята си от ранни зори до късен мрак.

Романът е наситен с типичната гореща италианска страст, която избуява между героите, както като любов, така и като шумни разпри и скандали: децата често ядат шамари, през жалузите пък хвърчат тигани и тенджери на изоставените жени от неверните им мъже. Изключително добре балансиран е и хуморът в книгата, който както в живота, изниква в най-трогателните моменти и драмата се превръща в оригинална житейска трагикомедия.

Четенето на „Гениалната приятелка” е пристрастяващо и страница след страница пред читателя се открива не само физическото израстване на Елена, а и нейното психологическо съзряване. В ранна юношеска възраст, тя е единствената, която продължава да посещава училище, докато останалите й приятели от квартала вече са в работилниците на родителите си. Тогава обаче тя започва отчетливо да се чувства различна и нещастна, поради своята отчужденост. Поведението на приятелите й й се струва нормално, бруталният им език й е понятен, но същевременно образованието й отваря врати и прозорци, които тя не може да сподели с тях, защото ще остане неразбрана.

В същината си „Гениалната приятелка” е носталгичен и тъжен роман за съзряването, безсмислените битки и надпреварите с най-близките ни хора, единствено за да погалим своето его. Книгата може да се разглежда като триумф в юношеската литература, психологизмът ѝ е изключително дълбок, а поуките са правдиви.

Елена Феранте, вероятно родена в Неапол през 1943 г., италианската писателка, може би пишеща под псевдоним, общува с читателите си само чрез своите издатели, които се боят, че ако разкрият самоличността й, тя ще престане да пише. Тя е автор на 9 романа. Свръхуспехът обаче настъпва, когато поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър „Гениалната приятелка” (ИК „Колибри“, 2016), номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра! През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име“, втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. „Тайм“ включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А „Историята на изгубеното дете“, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл. Две от книгите на Феранте са филмирани. Подготвя се телевизионен филм от 32 серии по тетралогията с главен сценарист писателят Франческо Пиколо.