Красив имидж от Катрин Панкол – ревю

Катрин Панкол, родена 1954 г. във Франция

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

На 25 ноември 1963 година пред множеството държавни ръководители, короновани глави, влиятелни личности от всички националности и пред милионите телевизионни зрители Жаклин Бувие Кенеди се превърна в мит. От мига, в който окървавената глава на съпруга й клюмна върху розовия й тайор „Шанел“, тя мисли само за едно: как да покаже на целия свят „какво направиха те“. Романът „Красив имидж” на френската писателка Катрин Панкол е един невероятен портрет на една от най-енигматичните жени в човечеството за всички времена – Жаклин Кенеди. Книгата описва детайлно живота на Джаки отвъд скъпата й опаковка и лъскавия мит за икона. „Красив имидж” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Албена Шарбанова.

„Ужасно ми липсва един неподходящ мъж”

След като съдбата безмилостно прекъсва живота на Джон Кенеди в Далас, Жаклин решава да влезе в Историята и да превърне съпруга си в отказаната му приживе легенда. Нима мнозина не се просълзиха, виждайки на телевизионните екрани как Джаки пристъпва бавно и грациозно след ковчега? Нима не се трогнаха от постъпката на дъщеря им – Каролайн, която коленичи и целуна американското знаме, покриващо ковчега на баща ѝ, докато Джон-младши отдаваше чест в синьото си вълнено палтенце?

Жаклин Бувие Кенеди Онасис

Френската писателка Катрин Панкол интервюира десетки близки и познати на семейството, чете томове книги и се рови в секретна документация, за да напише романа си „Красив имидж”, чието заглавие е контрапункт на инак лустросания живот на фамилията. Погребението на Кенеди се оказва маска, прикриваща голямата неразбория в живота на Джон, на Джаки, на семейство Кенеди. Години по-късно става ясно, че аутопсията на президента доказала не само поражения от болестта на Адисон, но и от венерически заболявания, резултат от разюздания му сексуален живот; че в навечерието на опелото, докато Джаки, усамотена в стаята си, съставяла безкрайния списък на всичко, което трябва да свърши, членовете на клана Кенеди вдигали олелия в Белия дом, пиели и си разказвали вицове.

Коя е всъщност Жаклин Кенеди? „Красив имидж” проследява живота й от нейното раждане, чак до смъртта й. Хора от близкото й обкръжение споделят, че тя е обсебена от четенето на романи. Предпочита романтиците, поглъща цялото творчество на Байрон и се наслаждава на поемите му. Слуша музика, рисува, пише стихове, посещава курсове по класически балет. Джаки кипи от енергия и не е в състояние да изпадне открито в депресия или меланхолия. Почти през целия си живот няма близка приятелка и не прави опит да си намери. Предпочита да си остане потайна, да омайва връстничките си, вместо да бръщолеви с тях или да избухва в глуповат смях. Презира близостта. Тя е над другите. Какво от това, че е дете на разведени родители? Забранява да я окайват. Никому не показва болката си. Осъзнала е, че като се държи на разстояние от околните, страда по-малко и те се отнасят към нея като към по-особено същество. Различно от другите. Това й харесва, придава й важност.

Малко след като се омъжва за Джон, Джаки намразва политиката и властта. Тя е сигурна, че политиката е по-опасна съперница от всички момичета, които Джон сваля и начаса оставя. Джаки е нещастна. Омъжва се за Джон, защото вижда в него своя баща, но съжителството им е изключително трудно.  То няма нищо общо с илюзорната идилия за кралицата и красивия акробат. Джон не се задържа на едно място и продължава да си живее като ерген дори след брака. „Не мисля, че Джаки е подозирала какъв ще бъде съвместният й живот с Джей Еф Кей – споделя Труман Капоти, който е близък на семейство. – Тя не бе подготвена за подобно недостойно поведение. Той я изоставяше по средата на вечерта, за да флиртува с поредната красавица. Джаки не бе очаквала да стане за посмешище на жените от своето обкръжение, които знаеха, като всички останали, какво се случва. Мъжете в рода Кенеди са си лика-прилика. Те са като кучетата, видят ли дърво, вдигат лапа!”.

Художник на корицата: Стефан Касъров, изд. „Колибри“

„О, Тъки, да знаеш само колко самотна бях през всички тези години!”

Жаки е прекалено горда, за да признае, че е сбъркала. Че водена от неправилни подбуди, се е омъжила за неправилния човек и плаща за това. Да признае грешката си, означава да признае правото на онези, които са се опитвали да я предпазят и които не е послушала. Предпочита да остане и да страна насаме със стиснати зъби, за да ги разкрива пред обществото в широка механична усмивка. Джаки е едновременно твърда и уязвима. Научила се е да се справя с болката, да спасява кожата си, но не може да потисне желанието си да бъде обичана.

Убийството на Джон Кенеди отново преобръща живота на Джаки. Принцесата трябва да се превърне в Пепеляшка. Цяла Америка се е съсредоточила върху нея и вдовишкия й живот, който тя прекарва в непрестежен апартамент в Ню Йорк. Джаки признава, че има нужда от мъж, на който да се опре. И тогава до нея застава милиардерът – Аристотел Онасис. Животът й отново се превръща в приказка, в още по-хубава от преди: вили с басейни в най-скъпите американски квартали, безкраен шопинг в цяла Европа, острови, перли и диаманти. До мига, в който Онасис умира.

Животът на Джаки вълнува цял свят и често хората се разделят на две групи спрямо мнението си за нея. Френският писател Ромен Гари пише дълга статия в нейна защита в списание „Ел”. „Случаят с Жаклин Онасис ме вълнува, защото хвърля поразителна светлина върху един от най-любопитните аспекти на нашата цивилизация: как общественото мнение, с помощта на медиите, изфабрикува митове, които нямат почти нищо общо с реалността. Жаклин Кенеди, такава, каквато всички я описват, никога не е съществувала.”

Джаки си отива от този свят в четвъртък, на 19 май 1994 година, заобиколена от своите деца и близки. Американският народ плаче. Изгубил е своята херцогиня, принцеса, кралица. Тиражите на посветените за нея вестници и книги, заедно със сценариите за филми, надхвърлят броя на публикациите за всички кралски семейство по света, взети заедно. Джаки отнася със себе си мистерията, която външните наблюдатели не успяват да разгадаят. Това е последното й намигване към нейните почитатели и противници.

Писателката Катрин Панкол, родена 1954 година, е завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане. Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите“, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето време. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията й. Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра.