
Роса Монтеро, родена 1951 г., Испания
Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com
Често провалите в любовта отключват апокалипсис. Сантименталният разрив не само разкъсва сърцето на човек, а разрушава и света около него. Подобна емоционална трагедия съпътства живота на Соледад, която на 60 години продължава да се убеждава, че любовта е отрова и от нея човек оглупява, вършейки какви ли не дивотии и крайности. Романът „Плът” на испанската писателка Роса Монтеро е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Катя Диманова.
В зряла възраст Соледад, интелектуалка и организаторка на изложби, се уверява, че връзките с женени мъже винаги се консумират в необичайно време, докато един ден любовникът й не я изоставя заради по-младата си бременна приятелка. 60-годишната фурия обаче няма да остави нещата така и решава да си поръча атрактивно жиголо, с което да накара бившия си да ревнува. Дали обаче Соледад няма да падне в капана на платеното момче – красив, млад и атлетичен руснак, който продава тялото си, за да изкарва лесни пари?

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. Колибри
„Плът” поставя изключително важни въпроси за стереотипите, които създава едно общество: трябва ли всяка жена на 60 да бъде вече баба с внучета и защо вече приемаме за нормално връзката между възрастен мъж и по-млада жена, а обратния вариант на възрастна дама с по-млад господин се приема като отношения с цел угода?
Вероятно правдивостта на романа „Плът” произхожда от факта, че главната героиня Соледад (в превод от испански – самота) е на възрастта на авторката Роса Монтеро. Писателката разглежда в дълбочина самотата, която ни спохожда с времето, и нуждата от обич, която човек изпитва докато е жив. Монтеро, известна испанска журналистка в живота, включва дори себе си в „Плът”, където героинята й е неин прототип – изследователка и биограф на знаменити писатели. Това е и една от най-интересните части на романа, тъй като Соледад организира изложба под надслов „Прокълнатите писатели”, в която разказва удивителните истории на литературни класици: Томас Ман, Педро Луис де Галвес, Ги дьо Мопасан и още много други.
Една от основните сюжетни нишки в „Плът” лежи на страшната руска поговорка, че „Няма семейство без урод”. Детството на главната героиня е белязано от поредица нещастия, които тегнат до края на дните й като сянка – в невръстна възраст тя и близначката й са изоставени от баща си в лунапарк, майка им ги тероризира и бие, докато един ден сестра й Долорес не влиза в лудница. По време на целия си живот Соледад се притеснява да не я последва тъжната съдба на сестра й, но с годините тя осъзнава, че една от малкото положителни страни на старостта е, увереността, че вече няма за кога да полудяваш.
„Плът” е невероятно интелигентна и философска творба, даваща толкова много храна за размисъл в своите едва 230 страници. Дългогодишната журналистическа практика на Роса Монтеро е разпознаваема – тя пише стегнато, живо, интересно, изграждайки невероятен портрет на жената на 60 години: че никога не е късно за любов, никога не е късно за секс и никога не е късно някой да те нарани.
Роса Монтеро, родена 1951 година, е сред най-изявените имена в съвременната испанска литература. Литератор по образование, тя започва активна работа като журналист, а през 1976 г. издава и първия си роман. Следващите трийсетина творби й донасят широка известност.