Странност на ума от Орхан Памук – ревю

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Как се пише ревю за Нобелов лауреат и любим автор? Как се описва труд на Орхан Памук, върху който той е работил близо 6 години? За последния му роман „Странност на ума“ или трябва да се каже с една фраза, както „Пъблишърс Уийкли“ – „Хипнотичен, всеобхватен епос“, или трябва да се излее текст, детайлен и напоителен като стила на Памук. Романът „Странност на ума“ е част от каталога на издателство „Еднорог“, в брилянтен превод от турски на Розия Самуилова.

Преди всичко българското издание на „Странност на ума“ впечатлява с перфектното си оформление, като още с отварянето на първата страница читателят осъзнава, че става дума за наистина сериозен писателски труд – семейно дърво на героите в книгата, десет-страничен азбучен показалец на всички персонажи, както и няколко страници сбита хронология на основополагащите събития в романа.

Семейното дърво, разположено на две страници в началото на книгата, вероятно би стреснало читателите, които изведнъж прочитат имената на десетки герои. Но при четене на романа Памук ни представя героите един след друг по най-плавния и деликатен начин, въвличайки ни в света на главния персонаж – Мевлют, син на уличен продавач на кисело мляко и боза.

Българската корица на „Странност на ума“, нарисувана лично от Орхан Памук. Снимка: изд. „Еднорог“

Памук не изневерява на стила наложен сред мнозина турски писатели и правещ ги изключително разпознаваеми сред морето от книги, да поставя в центъра на книгите си малкия човек – занаятчията, продавачите на гевреци и миди, перачката, разносвачите на чай и симид. На своите 650 страници авторът сякаш изважда от утайката малкия човек и го поставя в каймака, представяйки по прецизен начин неговия голям свят – къде реалистичен, къде магически.

Едва 12-годишен, Мевлют напуска родното си село и тръгва подир баща си, озовавайки се сред шеметната пъстрота на Истанбул. Двамата, с по една кобилица на рамене, обикалят сокаците на града с пълни гюмове, първо с кисело мляко, после с боза. И така в четивен, описателен и меланхоличен стил, използвайки като своя запазена марка дългите изречения, Памук създава пред читателя една заплетена и сантиментална история, която може да роди само богат на разнообразие град като Истанбул, в чийто център е уличният продавач, който вижда всичко, но сякаш никой не вижда него.

„Странност на ума“ е роман за чувствата, усещанията, изживяванията и емоциите, така важни и основополагащи за турското общество. Както казва Уилям Уърдсуърт, чийто стих вдъхновява Памук да озаглави именно така романа си, „странност на ума е усещане, че чужди са ми мястото и времето“. Разминаването в това къде се чувстваш, че си, и къде всъщност си – противоположността, контрастът, разликата. Именно по този начин е построен и романът, в който Памук поставя главния си герой Мевлют в две различни измерения – живата реалност и мислите в главата му, докато той се разхожда из града. Защото Мевлют размишлява само докато върви, спре ли, престава да мисли.

„Странност на ума“ е изграден от деленията в живота и пропастите, които хората сами изкопават помежду си. Всичко започва от двамата братя – Хасан и Мустафа (баща на Мевлют), които, напускайки селото, се заселват на две различни тепета в Истанбул и сякаш заживяват в два различни Истанбула; които са на двете политически крайности и които не знаят що е братска делба.

Романът е истинска мисловна въртележка за читателя. Памук ще ви кара дори да прелистите няколкостотин страници назад, за да си припомните дадени събития. В началото на книгата авторът разкрива факти от финала, но не си мислете, че интригата ще липсва. Не! След като картите са на масата, по най-увлекателния и детайлен начин Орхан започва историята си отначало, пълна с не по-малко обрати и интересни събития.

Това е роман за една любов от вече отминали времена; любов типична по турски; любов, която сякаш днес е невъзможна – три години да пишеш любовни писма на момиче и да го отвлечеш в дъждовна нощ. Какво е щастието – можем ли да го изберем сами или всичко е съдба? Памук ни представя преплитания в семейството и неочаквани обрати, които се развиват на фона на политически и религиозни събития в рамките на половин век. Историческите факти са вмъкнати в сюжета в сбит и четивен вариант, чиято достоверност обогатява читателя, без да натоварва с излишни подробности.

Като кореняк истанбулчанин по невероятен начин за пореден път Памук създава пред читателя Истанбул – с думи той застроява разширенията на града по тепетата, разрушава Града по време на земетресението от 1999 година и отново Го реконструира. Авторът представя разрастването на града от 50-те години насам, заселването в покрайнините, засягайки огромния вътрешномигрантски поток от Анадола и Диарбекир към големия град. Четенето на Орхан Памук изисква макар и бегла запознатост с Турция и проблемите й, тъй като писателят разглежда изостреността на отношенията в етносите между турци и кюрди; вековните привички и традиции. И тук, в центъра са честта и достойнството като единствени благини на турчина като отделна единица.

Корицата на турското издание на „Странност на ума“

В „Странност на ума“ типичният турски национализъм прозира от редове, в които Ататюрк ни гледа отвсякъде и ту е на портрет в бакалията, ту на малка снимчица на триколката на уличния продавач на пилаф, а посредством героите си Памук казва: „Чувството да си турчин е по-прекрасно от чувството да си беден“.

Памук блести с изключително много мъдрост и философия в романа си, вплетени по невероятен начин в сюжета – „Доброто образование заличава различието богат – беден“; „Държиш ли се горделиво с хората, които проявяват съчувствие към теб, богат няма да станеш“; „Най-прекрасните влюбени са слепците“; „На тая земя има два вида любов. Първата – да се влюбиш в някого, понеже изобщо не го познаваш. И втората – влюбени заради съвместния си живот подир сватбата – все резултат от женитбите на неопозналите се предварително“; „Неразвързваемите възли се развързват по волята на Всевишния. Всяка трудност се решава посредством неговата сила“.

Без излишен драматизъм „Странност на ума“ показва самотата на един човешки живот и загубите, които неминуемо ни се случват. „Сега оставам сам в живота. Колко добре си живеехме баща и дъщеря“.

Носталгична, истинска, тъжна и вечна книга даваща триизмерна картина на един бозаджия със страх от кучета и притеглен да разговаря с гробищните паметници на нощен Истанбул.

Чрез живота на уличния търговец Мевлют Орхан Памук говори за щастието в нещастието и нещастието в щастието. Безграничното съчувствие, на което е способен писателят, превръща живота на един беден бозаджия в монументален разказ, не по-малко достоен за нашето внимание от живота на някой султан. Романът е история за живота, премеждията, фантазиите и приятелите на бозаджията Мевлют Караташ и картина на истанбулския живот между 1969 и 2012 година. Елегия за Истанбул.

Благодарение на „Странност на ума“ се преживява половин век в рамките на няколко дни. Памук хвърля в размишления, излага уроци и доказва, че няма по-важно нещо от отношенията между хората. Че отношението поражда отношение!

Запомнящ се роман, вечен и неопределим с епитети. Еманация на турската литература. И както „Индипендънт“ отбелязва: „Памук се превръща в един от малцината автори, написали най-хубавите си книги, след като са спечелили Нобелова награда“.