Краят на самотата от Бенедикт Уелс – ревю

Бенедикт Уелс; роден 1984 г.

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Трудното детство е като невидим враг и не знаеш кога ще те удари. С тази жестокост се сблъскват двамата братя и сестра – Жюл, Марти и Лиз, които губят родителите си в катастрофа и детството им преминава в интернати, а по празници – при роднини. Драматичният роман „Краят на самотата” е толкова тъжен и правдив вероятно заради автобиографични елементи, тъй като самият писател е израсъл в сиропиталище. „Краят на самотата” от Бенедикт Уелс е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Величка Стефанова.

Книгата започва с разказа на Жюл, който отваря очи в болничното легло. Претърпял е катастрофа с мотоциклет, част от паметта му е загубена, но има нещо преди катастрофата, което той не иска да си спомни – може би моментът, който променя живота му завинаги.

Авторът Бенедикт Уелс връща читателите в детството на Жюл, което протича в идилична семейна атмосфера на петчленно германско семейство, което прекарва летата си във френския прованс. Привидно щастието е безмерно, дните са пълни с усмивки, свежа лимонада и детски игри. Само че животът не е игра с нулева сума. Той не ни дължи нищо и нещата се случват, както се случват. Понякога справедливо, така че всичко да има смисъл, понякога толкова несправедливо, че започваш да се съмняваш във всичко.

Основният фокус в „Краят на самотата” е раздялата. След като трите деца губят родителите си, попаднали в сиропиталище, те за първи път се разделят и помежду си. Описана в меланхоличен и тъжен тон, книгата показва трудния път към бъдещето, който братята и сестра следват. Читателят става свидетел на върховете и паденията им, защото докато Лиз решава да тръгне по лесния път и се среща безразборно с много мъже, то брат й Марти заляга над учебниците и не след дълго успехът му е възнаграден.

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. Колибри

Пансионът е място, където много от децата смятат, че животът поначало е отровен с нещо, че щастието не съществува. Именно в така мислещо момиче се влюбва Жюл, а отношенията им преминават през толкова сложен лабиринт, че всеки един от тях се пита – това съдба ли е или случайност. „Краят на самотата” представя живота суров, лишава го от американски щастлив край и може би това е една от причините само за няколко месеца книгата да бъде преведена на 26 езика.

Бенедикт Уелс е роден през 1984 година в Мюнхен. Едва шестгодишен постъпва в първото от трите баварски сиропиталища, където прекарва училищните си години. След завършване на средното си образование заминава да следва в Берлин, но скоро се отказва и се посвещава изцяло на писането. Най-напред е публикуван вторият му роман „Последното лято на Бек”, привлякъл благосклонното внимание на литературната критика, по който е създаден филм (2015). Фамилията Уелс избира като жест към Хоумър Уелс от романа на любимия си автор Джон Ървинг „Правилата на дома” и за да се разграничи от роднинските си връзки с видната баварска фамилия Фон Ширах, от която произлизат Фердинанд фон Ширах, известен немски писател и драматург, и Ариадне фон Ширах, писател и философ. Младият автор живее няколко години в Барселона, след което се връща в Берлин. Освен германско той има и швейцарско гражданство.