Изчезването на слона от Харуки Мураками – ревю

Харуки Мураками, роден през 1949 г. в Киото

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Литературата е сред най-добрите проводници на култура в света и сборникът с разкази на Харуки Мураками – „Изчезването на слона”, е букет от 17 различни истории, представящи ни Япония и микросвета на японеца такива, каквито не ги познаваме. „Изчезването на слона” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Надежда Розова.

Неписан закон сред читателската общност е, че разказът, в своята същност, винаги е отстъпвал място на пищните и многопластови романи. И макар да живеем в изключително забързано време, когато всяка секунда е ценна, то парадоксално, по един или друг начин, кратката литературна форма е пренебрегвана. Четенето на разказите на Мураками обаче е задължително, защото само с едно томче, спокойно можем да заключим равняващо се на 17 романа, той ни отваря прозорец към изключително далечен и непознат за нас свят – Япония.

Корица: Стефан Касъров; изд. „Колибри“

Разказите в „Изчезването на слона” Мураками пише около четиридесетте си години, в началото на 90-те. Най-силно изразените теми в историите му са тези, през които съвсем наскоро е преживял и самият той – задомяването, влиянието на прогреса върху малкия човек, безсмисленото и понякога скучно ежедневие, спасението в книгите и литературата. В разказа си „Сън”, роденият в Киото автор, пише: „Никой не забеляза, че съм променена, че изцяло съм се отказала от съня, че непрекъснато чета, че съзнанието ми е на сто години и на стотици километри от действителността”.

Привидно някои от разказите на Мураками са като вода в пустиня, историята не стига до никъде, просто потъва, лишена е от представите на западния читател за литературно произведение със завръзка, кулминация и пищен завършек. Историите на Харуки обаче са като огледало на обикновения японец – смирени, семпли, със смисъл между редовете. Тънка невидима нишка свързва всичките разкази на Мураками, някои абстрактни, други откровено фантастични. И ако читателят мисли, че историите са хаотични, то последният разказ в сборника слага точката, че всяка дума е написана с умисъл. Изведнъж седемнайсетте истории се оказват пропастта между момчето, което търси изчезналия от зоопарка слон и момичето от първия разказ, която търсеше своята котка.

Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.