Сливовиц от Катерина Хапсали – ревю

Катерина Хапсали, писател и журналист

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Опияняващ, балкански, вълнуващ и правдив е „Сливовиц” – вторият роман на българската писателка и журналистка Катерина Хапсали. Книгата е напоена с изключително четивна, жива и смислена проза, което нарежда авторката сред най-блестящите и ярки пера в съвременната ни литература. „Сливовиц” е част от каталога на издателство „Колибри”.

Никой няма нужда от необикновени истории. Напълно достатъчно е да разказваш обикновени неща по необикновен начин. Привидно кратка по обем, малко повече от 200 страници, „Сливовиц” всъщност е пропита с емблемите на нашите ширини: заплетените роднински връзки, пъстрите като черга чувства и доста често необяснимите действия на един неясно от какво пиян народ: любов или алкохол. И ако литературното клише за балкански роман предполага дебел и описателен том, то „Сливовиц” го оборва с напоен със смисъл минимализъм – всяка дума е на мястото си, пълнеж – липсва. За стегнатото и четивно писане на Катерина Хапсали със сигурност допринасят и дългите години стаж в журналистиката.

Художник на корицата: Дамян Дамянов; изд. Колибри

Разглеждан в контекста на съвремието, „Сливовиц” е изключително актуален роман, който звучи убийствено правдиво, американците дори биха му лепнали етикета „Преживяно”. Повествованието се води от 35-годишната Александра – нахакана, вървежна госпожица, която живее, пътува, чете и пие с небивала страст. Съдбата обаче й готви непредвидена изненада, събирайки я с Марио – магнетичен и потаен красавец, чиято външност не разкрива на какви жестокости е способен.

Погребала тираничната си майка, както и тежката връзка с нея, Александра попада в омагьосания кръг на домашното насилие, лъжите, обещанията и търси утеха в първия и най-лесен приятел – алкохола. И когато привидно за падението спасение няма, се оказва, че най-близките ни, родителите, винаги биха ни протегнали ръка и простили грешките ни. Силна морална опора в изпитанията на героинята е и далеч по-възрастен от нея американец, със сръбски корени – Бобан Спанич, който е физическото измерение за Александра, че истинската и безусловна любов съществува, тя не се изрича, а доказва. Бобан е причината романът да се разпростре не само отвъд океана, а и още в Сърбия от началото на 19-ти век, както и в Истанбул.

В чии обятия се хвърляме, когато животът ни зашлеви? Близки ли са ни тези, с които имаме ежедневен физически контакт или на сърце ни лежат хора, с които ни делят планини, морета и океани? „Сливовиц” е интелигентно написан роман, който ни дава отговор на тези екзистенциални въпроси и ни напива с житейска мъдрост от древногръцките философи през Лао Дзъ, та до Кафка. Книгата хвърля ярка светлина върху пропастта между родител-дете и пораждащото се отчуждение с годините, което често е следствие от неизразени чувства и неизказани думи.

Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си „Гръцко кафе“ влиза устремно и в писателските среди. „Кафето“, както бързо става известно сред читателите, грабва наградата „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 г. „През девет планини“ е нейната дебютна стихосбирка.