Непрекъсната линия от Людмила Улицка – ревю

Людмила Улицка, родена 1943 г. в Башкирия

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Превъзходството на Людмила Улицка над мнозина, занимаващи се с писане, се крие в способността й да предаде мисли, чувства и философия в изключително стегната форма. Неслучайно рускинята е наричана „Чехов в рокля”, а най-новият й роман, преведен на български език – „Непрекъсната линия”, е доказателство за силата й в разказа и кратката форма, което неминуемо я нарежда сред най-силните гласове на съвременната световна литература. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Ася Григорова.

Улицка се отличава с невероятно адекватен поглед върху живота на обикновения човек, като с таланта си успява да го превърне в съвременна литературна класика, наситена с огромни дози ирония и хумор. В основния си щрих, „Непрекъсната линия” е историята на главната героиня Женя и нелепите й срещи с лъжата. Животът е толкова непредвидим, че когато всичко изглежда привидно реално, то се оказва лъжа, а невероятни фантасмагории всъщност са истина…

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. „Колибри“

Женя е изгонила мъжа си, защото се влюбва в абсолютно недостъпен мъж – артист с главна буква. За да се отърси от бурята в главата си, тя решава да се отдаде на няколко ваканции и пътувания, където основните й спътници се оказват лъжата и съмнението. Срещата с далечни приятели и напълно непознати хора убеждават главната героиня, че дълбоко внедрената почти у всеки човек, по-добре или по-зле, се крие замаскирана лудост.

Има ли благородна лъжа и какви са последствията след изопачаването и изкривяването на истината? В един момент Женя се чувства болна от всичките лъжи, които волно или неволно е поела върху себе си. Тя започва да изпитва вътрешна душевна рана – от напразно прахосаното страдание към несъществуващите, гениално измислени болки и страдания, а от друга страна й става жал за самата нея, чувствай се като глупавото зайче, с което хората си правят безсмислен опит. Или пък е имало някакъв смисъл, недостъпен за нея.

Срещите с творчеството на Улицка е пищно удоволствие, заради оригиналния й изказ, безупречния й поглед към детайлите и темите, които вкоренява в романите си. Въпреки сериозността на книгите й, задължително ще се усмихнете с нестандартните привички на привидно стандартните й герои – Улицка обича маргиналите, чешитите, обикновения човек и неговите дълбоки и срамни тайни. Темата, която я вълнува, е животът на бедния човек, но не глупавия беден човек от улицата, а ограбения от държавата беден човек; мизерстващата учителка по литература, тлеещия театрал, безпаричния научен работник… (както тя пише в настоящия роман: „Символичното заплащане на Кирил съответстваше на символичното уважение, което държавата изпитва към учените, занимаващи се с фундаментални науки”)

Разказвайки често за трудния живот на потъпканата интелигенция в Русия, Людмила Улицка гласно е опозиция на управлението, удря плесница и на миналото, от което сякаш поуките не са извадени. В „Непрекъсната линия” тя не изневерява на себе си. На фокус отново е съдбата на руските евреи, по ненатрапчив начин в повествованието са вплетени обичаи и порядки от юдаизма, а краят на книгата е с цитат на сутрешната молитва от Тората.

Людмила Евгениевна Улицка – руска писателка и сценаристка, е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог-генетик. Името й нашумява след публикуването на повестта „Сонечка“ (ИК „Колибри“), за която получава престижни литературни награди в Италия и Франция. Автор е на редица сборници с разкази, както и на няколко романа, сред които „Mедея и нейните деца“ (ИК „Колибри“), „Искрено ваш Шурик“. Романът й „Казусът Кукоцки“ (2001) е отличен с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Книгите й са преведени на 25 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов.

Сонечка. Бедни роднини от Людмила Улицка – ревю