Баба Яга снесла яйце от Дубравка Угрешич – ревю

Дубравка Угрешич; родена 1949 г.

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Съвремието ни се характеризира с панически страх от стареенето, както и с натрапчиви усилия за отлагане и маскиране на старостта. Страхът от стареене е един от най-силните страхове на съвременните жени и именно него хърватската писателка Дубравка Угрешич залага като основна тема в брилянтния си и нестандартен по своята структура роман „Баба Яга снесла яйце”. Изпълнена с биографични моменти и спомени за любимата Варна, както и интелигентно поднесена житейска философия, примесена с отлично изследвана митология, превръщат творбата на Угрешич в един правдив анализ, посветен на остаряването и съпровождащите го трудности и заблуди. „Баба Яга снесла яйце” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Русанка Ляпова.

Романът на Угрешич е разделен на три части, свързани помежду си с тънка невидима нишка. Първата част, озаглавена: „Иди там – не знам къде, донеси онова – не знам какво” разглежда отношенията между остаряваща и болна майка, която губи паметта си, и обърканата й дъщеря, която осъзнава колко потресаващо невидими сме за ближните си. В тази част на книгата се наблюдават изключително много автобиографични моменти; Дубравка Угрешич предприема пътуване до родната Варна, която и в живота всъщност е неин втори дом. Във втората си родина героинята се чувства сама, осъзнава, че чужда е именно онази страна, в която няма кой да те посрещне. Книгата представя един изключително автентичен портрет на морската ни столица, считано към 2007-а година, когато „Баба Яга снесла яйце” излиза на хърватски език.

Ходожник на корицата: Неда Ангелова, изд. „Колибри“

„Питай, ала знай, всяко питане не води до добър край” е втората част на романа, в която три възрастни жени се отдават на заслужена почивка в луксозен хотел, където срещу космически суми се предлагат подмладяващи процедури, релаксиращи масажи и всевъзможни глезории за по-дълъг живот. В своята есен, трите главни героини – Пупа, Беба и Кукла, обикалят конферентните зали на хотела за семинари на изтъкнати европейски учени за теория и практика на дълголетието. Какво ти продължаване на старостта? Продължете младостта, не старостта!

„Който много знае, бързо остарява” е заключителната трета част на „Баба Яга снесла яйце”, в която Угрешич прави подробен разбор и анализ на първите две части на книгата си и теоретично обяснява по какъв начин характерът на героите й е свързан с мита за Баба Яга. Митовете са странстващи – те могат да се разпадат, доизграждат, мутират, трансформират, адаптират и реадаптират; докато странстват от едно място на друго, те биват преразказвани и превеждани. Митовете никога не стигат до крайната си точка, те са в постоянно преходно-преводно състояние. Най-често дори не съществува един митичен сюжет, а само многобройните му варианти, какъвто е случаят и с Баба Яга. На изключително достъпен език Дубравка е поднесла синтезирано как през вековете се е създал образът на Баба Яга на Балканите и по света, където той върлува: защо е жена и каква е препратката му с майките ни, бабите и съпругите; защо живее сама в страшна колиба накрая на гората; защо е стара; каква е връзката й с черните птици? Митологичен образ ли е Баба Яга или до ден днешен тя живее сред нас, но неразпознаваема на външен вид, заради напредъка на медицината?

Може би най-известната и превеждана хърватска писателка по ирония на съдбата не живее в Хърватия – още от 90-те години на ХХ век постоянният адрес на Дубравка Угрешич е в Холандия. Писателката избира да не бъде част от надигащия се национализъм в Хърватия след разпадането на Югославия и става дисидент от нов вид. Тя не приема войнствения национализъм и внезапно засилващ се католицизъм, който е част от новата идентичност на Хърватия, както и затварянето на очите за военните престъпления, извършени от нейните сънародници. Критичният й глас не е одобряван в родината й и тя решава да я напусне. Дали препраща към собствената си история, когато пише, че новата Баба Яга е дисидент, не е напълно ясно, но така или иначе личният й живот и остаряването на майка й, която е българка от Варна, е централен момент в книгата. Книгата изобилства от автобиографични бележки и хапливи коментари спрямо стигмата и стереотипите, свързани със старостта. В целия си текст хърватската писателка критикува човешката незаинтересованост, нежеланието за задълбочаване и доброволно избраното невежество. „Смъртта няма мирис, животът смърди! Старостта не е за слабаци”, пише Угрешич.

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. Творчеството й е щедро на критики към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература“, и номинация за Международната награда „Ман Букър“. Значителна част от творчеството на Дубравка Угрешич не е представена у нас, затова всяко ново издание на нейна книга се превръща в събитие.