Амстердамски блус от Арнон Грюнберг – ревю

Арнон Грюнберг, роден 1971 г.

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Тийнейджърските години на холандския писател Арнон Грюнберг се оказват сериозен кръстопът на надеждите, който той прилежно и освободено описва във великолепния си автобиографичен роман „Амстердамски блус”. В изключително изчистен и четивен стил, писателят разказва какво е да възмъжееш в една от най-разкрепостените световни столици, под опеката на религиозна майка-еврейка. „Амстердамски блус” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мария Енчева.

Арнон разглежда съзряването си от първия си сблъсък с любовта,

в лицето на Роузи, и респективно последващото разочарование, което го наляга след тези несподелени чувства. Израствайки в Амстердам, под изключително зоркия поглед на религиозната си майка, той бързо излиза извън релси и започва да балансира между порядъка и безпорядъка, докато накрая не продава учебниците си, за да има пари за алкохол и проститутки.

Привидно животът на Арнон изглежда лудешки, щастлив, свободен и безгрижен, но в сърцевината му се крие истината: тийнейджърът е с обременена психика още от дома си, където родителите му не се разбират, а същинското му съзряване настъпва, когато баща му се разболява тежко. Така в годините, когато Арнон иска да е на крилете на младостта, той се разхожда из паркове и алеи, бутайки инвалидната количка на баща си.

„Амстердамски блус“; корица изд. „Колибри“

Липсата на семейна ласка и любов вкъщи,

тласка Арнон да търси такава в публични домове. Младежът всеки ден се хвърля в обятията на различни жени, плаща си за 15 минути, плаща си за час, експериментира всякакви неща в леглото, но сякаш не желае толкова сношение и плътски допир, колкото разговор с някоя непозната жена. Сексът почти никога не го удовлетворява, истинската наслада за него е в самозадоволяването.

„Амстердамски блус” се характеризира с изключително отличителен белег – полъхът на младостта –

с всичките й лудости, надежди и грешки. Арнон пише романа си през 1994-а година, когато е едва на 23, и успява по невероятен начин да предаде шеметните години зад гърба си. Откровеността в романа може да бъде сбъркана с вулгарен цинизъм (самозадоволяването над кошчето, докато баща му е в инвалидната количка; стискането на гнойните пъпки над масата с вечеря) но Грюнберг по детскиму разказва за живота си, такъв, какъвто е бил, бягайки от всякакви литературни норми.

Арнон Грюнберг, роден 1971 година, произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. За дебютния си роман „Амстердамски блус” той получава две награди, сравняван е и със „Спасителят в ръжта”.

Грюнберг е изключително талантлив и плодовит писател. Автор е на 14 романа, преведени на 30 езика, и е носител на 19 отличия, от които четири за „Тирза” и три за цялостно творчество. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания – на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак… Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.