Иън Макюън, роден 1948 г.

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Шпионаж в разгара на Студената война през 70-те, любовен романс, заплетена интрига и великолепно повествование събрани в едно. Подобен литературен коктейл може да забърка само Иън Макюън, чийто роман „Операция „Сладкоугодник” показва отблизо по какъв деликатен начин западните служби могат да контролират обществените нагласи. „Операция „Сладкоугодник” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Надежда Розова.

Романът разказва бурния живот на Серина Фрум, която мечтае да следва английска литература, но става агент на английските тайни служби МИ-5. Серина от малка поглъща роман след роман, но строгата й майка и баща епископ я карат да се откаже от литературата, записвайки я да следва „Математика” в „Кеймбридж”. И макар точните науки да не са силата на Серина, то университетът й отваря непознати врати. Нейно гадже, което се оказва гей, я запознава с професор Тони Канинг, който променя живота й.

Първоначално Серина става любовница на двойно по-големия от нея професор. Двамата често прекарват уикендите заедно, като след любовните актове Тони възлага на студентката си да чете купища сериозна литература. И  един ден той застава пред нея с предложение за работа в разузнавателните служби. Серина отива на интервюто доста несигурна и неподготвена, само че комисията я харесва и след дни тя започва службата си като секретарка в МИ-5.

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. Колибри

Тракането по пишещата машина се оказва само първото стъпало в кариерата на Серина като вербовчик. Не след дълго тя получава предложение да оглави секретна операция, наречена „Сладкоугодник”, чиято идея е подбере подходящи млади автори, учени и журналисти, хора в началото на кариерата си, които се нуждаят от финансова помощ. Задачата на Серина е да влезе в контакт с въпросните лица и да им предложи спонсорство, ужким през някаква фондация, така че те самите да се усетят да пишат за либералния порядък на Запада, и в частност Великобритания. Защото службите осъзнават като криза на общностното съзнание, че да си интелектуалец с десни разбирания е станало оксиморон. Паралелът с настоящето е актуален, тъй като на интелектуално-пропагандно ниво традиционният либерален Запад се затруднява да намери равностоен и същевременно популярен отговор на кресливите постмодерни неомарксисти сред академичните си среди и на путинщината в глобалните дела.

Може ли обаче операция „Сладкоугодник” да бъде успешна, когато Серина трябва да вербува красив и не по-малко талантлив млад писател – Том Хейли? Няма нищо необичайно службите да подпомагат културата и да култивират подходящ тип интелектуалци. По това време са го правели руснаците, подобен модел е успешен и в други западни страни. Но какво става, когато се намесят чувствата?

В „Операция „Сладкоугодник” Иън Макюън ни потапя невероятно във времето на 70-те, когато самият той е бил млад и прохождащ писател като Том Хейли, заради което съвсем основателен е въпросът доколко книгата е автобиографична. Серина се вълнува живо от модерната и класическа литература, дискутирайки произведения на Филип Рот, Джейн Остин, Оруел, Чеслав Милош, Солженицин и др. Романът е завършен портрет на Великобритания от ония времена – години на неизживяна следвоенна и постимперска сиромашия, на неизплатени държавни дългове, на неосъзната още обреченост на останките от индустриалната ера, олицетворявани в безперспективни миньорски стачки, на ежедневен ирландски сектантски терор, на петролен недостиг и принудителна тридневна работна седмица, на неотоплени квартири и задимени закусвални, на битови новости от рода на колички за пазаруване в супермаркет, на несъответстващо на духа на времето нископоставено положение и кариерна безперспективност на жените в държавните учреждения и на… отнесен от всичко това младежки интелектуален дискурс. На глобалната сцена Израел воюва с арабските си съседи, Виетнамската война доказва безсмислието си, а Кремъл налага пропагандния си тон в Студената война.

Иън Макюън, роден 1948 година, е най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци, е автор на десетина романа, сред които „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета”, „Неумолима любов“ „Амстердам“, „Изкупление“, „Събота”, „На плажа Чезъл”, „Солар“. Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм”. Следват три награди, сред тях и „Букър”, а романът „Изкупление“ получава 4 награди – истински рекорд. „Събота“ също е номиниран за „Букър“ и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. През 2011 г. съвсем заслужено Макюън е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Много от произведенията му са филмирани. През 2008 г. по екраните излезе и филмът „Събота“ по сценарий на Патрик Марбър.