Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com
Писането е най-добрата форма спомените да бъдат запечатани, а книгите са най-доброто средство те да бъдат предадени на поколения напред. „Пансионът” на Пьотр Пажински е доказателството за това. Книгата е издадена у нас от издателство „Колибри” в превод на Васил Велчев.
Съдбата на евреите винаги ще вълнува света,
защото като затворено общество, те сякаш най-добре са научили, че подкрепата трябва да идва винаги отвътре, от ядрото, и едва впоследствие, може би, отвън. Макар лоши, евреите не биха се уморили да си припомнят спомените от Втората световна война, не биха спрели да ги разказват и препредават на поколенията, за да се знае какво са преживели.
Романът на Пьотр Пажински „Пансионът” ни изпраща в едно курортно селище недалеч от Варшава, където главният герой, след дълги години, се завръща в еврейски почивен дом, където е прекарал детството си. В него той се среща със стари познати лица и нови такива, чиито спомени изграждат пред читателя една картина от това какво е било преди войната и какво е след. Възрастните хора, оцелели от Холокоста, в края на дните си размишляват над това какво е да си евреин и успели ли са да бъдат пречупени през живота си.
„Колко пъти се е удавало – никой не може да преброи – замисли се господин Хаим. – В Испания, където са изгаряли евреите, ако не се изплюят върху Тората, и в Украйна, където казаците са избили хиляди – деца, жени, старци. А последният път? На Хитлер не му пукаше… Еврейската съдба тежи като скала. Казват: какво блаженство е да си евреин! Малцина издържат този сладък товар”.
„Пансионът” със сигурност би бил пленително четиво за всички евреи, със сигурност е прозорец и за обогатяване на общата култура на всички, заинтересовани от еврейския празничен календар. Книгата е пълна с фрази на иврит, оригиналните наименования на техни традиции и обичаи. Писателят сякаш хваща за ръка читателя и го развежда из албумите със спомени, из музея на собствената си памет, където действието тече меланхолично в безвремието.
През 2012 година романът на Пьотр Пажински е носител на престижната награда за литература на Европейския съюз. Със сигурност като основна заслуга за това е вплетената в нея история от световно значение, както и принадлежността на автора към еврейската общност. С книгата се доказва, че огънят на Холокоста все още не угаснал и въглените тлеят.
Пажински е журналист, литературен критик и преводач, едно от най-обещаващите имена в съвременната полска литература. „Пансионът” получава и наградата на списание „Политика”. Днес Пьотр живее във Варшава, главен редактор е на еврейското списание „Мидраш”.

Гениалната приятелка от Елена Феранте – ревю
Нощта на Зелената фея от Айфер Тунч – ревю
Стъкленият замък от Джанет Уолс – ревю
Силна е нощта от Делфин дьо Виган – ревю
За мен е чест от Слави Трифонов – ревю
Падение и спасение от Весела Тотева – ревю
Отровителят от Джонатан М...
Милениум. Мъжът, който тъ...
Мъртвата зона от Стивън Кинг
По действителен случай от...
Заклинания от Кристъл Съд...
Феномени от Ани Джейкъбсъ...
Силата на кучето от Томас...
Библия (черна, синодално ...
Само за ваканцията от Сю ...
The Four: скритата ДНК на...
Настолна игра Nineteen (B...
При Куентин от Мейв Бинчи...
Практическа английска гра...
Последно танго в Харвард ...
Последният елф от Силвана...
Червеният тефтер от София...
Секретно от Калина Паскал...
Сезонът на мечтите от Мак...
Има ли все още секс в гра...
Лъжите за Бог, в които вя... 
