Анхедония от Димо Райков/ изд. Хермес

Смъртта на всеки един наш татко, на моя, на твоя, на нашите татковци, всъщност е поредната малка смърт на България.

Затова не можех да не я напиша тази книга.

Защото тя е за нашата горка съдба, българска.

Защото тя е разказ за ония хора светулки, без които светът би попаднал във вечна тъма.

Те блестят със своята привидна безличност… Те са хора, които не налагат своята собствена светлина нарочно, с някаква користна цел. Те светят тихо, почти незабелязано. Защото те светят с… душата си.

Онова, което посяха в нашите сърца, няма цена.

И в това „посяване“ се крие техният героизъм – тих, но властен, този толкова нужен и днес, и завинаги, героизъм саможертва…

Да, за тях е моят роман.

Прочетете го.

И помълчете.