Последните дни на нощта от Греъм Мур/ изд. Ориндж буукс

Ню Йорк, 1888 година. По улиците на града все още мъждукат газени фенери, но вече се е родило чудото на електрическата светлина. Онзи, който контролира превръщането на нощта в ден, ще влезе в историята – и ще натрупа безчетно богатство. Младият, неопитен адвокат на име Пол Кревът, току-що завършил Колумбийския университет, се заема с дело, което изглежда невъзможно за спечелване. Изобретателят Томас Едисън е завел иск срещу неговия клиент, известния индустриалец и също изобретател Джордж Уестингхаус. Въпросът за един милиард долара гласи: Кой е изобретил електрическата крушка и притежава правото да електрифицира цялата страна?

Работата по делото позволява на Пол да навлезе в зашеметяващия свят на висшето общество – както на бляскавите празненства в луксозните домове на „Грамърси Парк”, така и на по-сенчестите сделки, сключвани зад затворени врати. Задачата му е непосилна. Едисън е коварен и опасен противник, който разполага с огромни възможности – платени шпиони, послушна преса и финансовата подкрепа на самия Дж. П. Морган, символ на бизнеса. Двигателят на действието е тяхното непоколебимо желание да победят на всяка цена. Но как?

В неотклонно преследване на победата Пол стига до Никола Тесла – ексцентричния гениален изобретател, който може би държи ключа към сразяването на Едисън, и до Агнес Хънтингтън, красива оперна певица, която се оказва също толкова безупречна актриса в живота, колкото и на сцената.

Нажежено до бяло съперничество, искри от прав и променлив ток, овъглени животински и човешки тела и дори електрически стол водят към потъналото в светлина съвремие. По пътя си към целта, Пол ще поеме все по-големи и по-големи рискове и ще открие, че всички играят собствената си игра и никой не е този, за когото се представя.

Романът „Последните дни на нощта“ от Греъм Мур, носител на Оскар за най-добър адаптиран сценарий (2015) за филма „Игра на кодове”.