Допълнителна информация
Тегло | 0.640 kg |
---|---|
Издателство |
„Диарбекир и българите“:
Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.
Сариев прави и предварителни публикации – в. „Народна култура“ (1984), в. „Литературен глас“ (1984 г.), в. „Литературен фронт“ (1986 г.), сп. „Пламък“ (1990 г.).
Книгата има голям успех, тиражът бързо е изчерпан. Публикувани са разнородни отзиви, включително в специализираната историографска преса. В „Исторически преглед“ Вера Бонева прави следното заключение в рецензията си: „Книгата на В. Сариев „Диарбекир и българите“ дава убедителен отговор на поставените в началото въпроси, свързани с мита за „българското чистилище“. Тя прониква в механизмите, по които се появява и функционира българската общност в далечния анадолски град. Анализира убедително феномена на оцеляването в екстремални социални условия от гледна точка на поп Минчовата максима, че „Камъкът, колкото повече го търкаляла колата, очуквал се, имал по-голяма цена и по-здрав ставал“. И накрая – книгата показва, че историята може да се пише и така: достоверно, но и пристрастно, документално, но и образно, аналитично, но и метафорично“.
„Българското време в Света Гора“
Веселин Сариев бе трайно запленен от духовната атмосфера на Света Гора, от легендите и реалните сюжети в многовековното битие на българското монашеско общежитие в Атон – Зографският манастир. Той често разказваше за своите пътешествия в Света Гора, каквито през 80-те години на миналия век успяваха да предприемат малцина. Няколкото публикации (включително в пловдивската преса), както и ръкописите, свидетелстват за широк авторски замисъл.
В този том се публикува последният, относително завършен, вариант на изследването.
„Скици от Пловдив“
Пловдив, филибелийското във всичките му форми и историческа дълбочина, бе съдба – и житейска, и творческа – за Веселин Сариев. Но интересното е, че той няма „пловдивски“ стихотворения (както впрочем няма и каквито и да е стихотворения за далечни краища, за прекрасни или останали в руини градове, достигани в неговите многобройни пътешествия – за разлика от повечето съвременни български поети). Тези пристрастия оставаха следи в териториите на прозата.
446 страници; твърди корици
£9.99
Тегло | 0.640 kg |
---|---|
Издателство |