Автобиография от Бранислав Нушич / Колибри

„Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. Но на мен предговорът ми е необходим, за да оправдая начинанието си да напиша автобиография – работа, с която обикновено се занимават само пропаднали политици, изгонени владетели, безделници пенсионери, бивши дворцови дами и членове на Академията на науките.“

В знаменитата си „Автобиография“ Бранислав Нушич разказва най-забавните случки от своята младост — от училището, казармата и затвора. Сочното и непомръкващо чувство за хумор на писателя превръща патилата му в незабравимо преживяване. Описанието на своя живот той започва с рождението си, защото това е най-естественото начало. Автобиографията завършва с женитбата на автора, „защото след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография.“

Бранислав Нушич е виден сръбски писател и комедиограф. Роден е през 1864 година в Белград. Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. Участва в Сръбско-българската война. През 1889 г. започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател е на модерната сръбска реторика. Умира през 1938 година в Белград.

Брой страници: 312; меки корици