Артюр и Жюли Буржоа имаха пет момичета. Две от тях умряха млади. Другите три, Елен, Анриет и Валантин, встъпиха в законен брак. От тях произлязоха осемнайсет внуци, четиресет и три потомци от второ поколение, сто петдесет и четири от трето, днес сме вече на осемдесет от четвъртото.

Валантин се омъжва за Жюл в края на XIX век. В края на следващия век правнучката на Валантин ще се влюби в един млад мъж. Между тези две събития мъже и жени ще се срещат, ще се обичат, ще се събират и ще създават потомство, за да изградят едно родословно дърво, разпростряло клоните си във вечността. Безброй пъти жените ще зачеват и ще раждат, безброй пъти ще страдат и ще погребват свои любими същества. Но ще предават желанието си за любов и деца на следващите поколения и нищо няма да ги спре, нищо няма да прекъсне жизнения цикъл. Написан на прекрасен образен и поетичен език, романът „Вечност” е една малка перла в огърлицата на добрата френска литература и истинска ода за живота и за жената майка. По книгата е заснет филм с Одре Тоту, Мелани Лоран и Беренис Бежо (режисьор Тран Ан Хунг).

Пепел от рози