Баяния и магии Ивета Тодорова-Пиргова / Проф. Марин Дринов

„Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от многогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от сравнително редките архивни източници.
Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики, бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на читателското внимание. От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от разговори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки) на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова пък категорични оценки за баянията и магиите като явления от съвременната ни културна реалност. Тези оценки са ясно поляризирани: баянията и магиите се оценяват или като глупост, наивност, суеверна отживелица и пр., казано с една дума, „бабини деветини“ или като практика, която се „открива“ внезапно като изключително въздействаща в последните няколко години и се търси активно като средство за решаване на редица здравословни и социалнопсихологически проблеми с помощта на присъщите за нея контакти с тайнствени и непознати сили. И в двата случая е налице дълбоко непознаване на същността на магичния обред, възприемането му с помощта на знания, получени от други сфери на човешката дейност, и оценяването му единствено като постигнат или не ефект от неговото провеждане.

Втората причина, която ме подтикна да съставя такъв сборник, е наличието на твърде оскъдна и често пъти формална или едностранчива интерпретация на баянията и магиите в научната литература. От времето на Българското възраждане до днес фолклористи, етнографи, изкуствоведи и литературоведи са публикували десетки изследвания върху различни дялове на фолклорната култура, но посветените на магичните ритуали се броят на пръсти. Тези изследвания не създават цялостна представа за баянията и магиите, а ни поднасят обяснения за един или друг техен елемент (най-често словесния текст), за един или друг аспект на тяхното функциониране. Магичните обреди се анализират или като представителни за българската народна вяра, или като медицинска практика, или като литературен текст, или в някои сравнения с типологично сродни практики на славянските и балканските народи.
Едва в последно време се появиха няколко изследвания, които ги представят по-задълбочено и във връзка с обобщените характеристики на социокултурната среда, която ти поражда и съхранява в определен вид. Направеното обаче е все още недостатъчно, за да се открои в пълнота спецификата им като синкретично единство на социален, ритуален, медицински, художествен и прочее опит, да се намери действителното им място в културната система като начин на мислене и поведение, като специфична интерпретация на определени културни конвенции и своеобразно социално взаимодействие.“
Ивета Тодорова-Пиргова

570 страници; меки корици